www.atlare.com lg70Турско Владичество по нашите земи

За разказа на Иван Кузманов

Материалът, който ще прочетете тук по-долу е публикуван така, както е бил написан от автора на книгата за нашето село Жребчево, Иван Кузманов. Той не е лек за четене и ако на някой не му хареса нещо в него вината не е моя. Автора се е опитал да отрази една отминала действителност така, както е успял да открие в неговото изследване на този период, благодарение на исторически факти и документи!

В материала са описани многобройните данъци, които Българина е трябвало да плаща по онова време у нас, а така също и една много тежка семейна история, разказана от пътеписец по нашите земи, както и други кратки истории, тежки за четене!

 

Песен за Черковската Кoрия, Една Истинска История

По-късно ще Ви разкажа и Една Истинска История от онова време на турско владичество, която ми беше разказана от моята баба Минка преди много години и която все още не съм разказвала на никого.

Когато ми разказваше тази история баба ми каза, че има Песен за Черковската Кoрия, но за съжаление нищо повече не съм записала, а вече е късно да я попитам.

Черковската кoрия (гора) се намира в районa около Река Черковска, това е около село Братя Кунчеви (Старозагорско) и Новозагорско.

Тази песен е свързана и с нашето село Атлари, така че ще съм благодарна на всеки, който може да ми намери дори само текста на песента!

Ако имате сборници с песни и не ви представлява трудност, моля потърсете!

Ако успеете да откриете Песента за Черковската Кoрия, моля Ви, Пишете ТУК!

 

~ Мими

 

Положението на Българския Гражданин през време на Робството

www.atlare.com map turkey 1878Успеха на един народ зависи от неговото свободно развитие. Робството за всяка народност е било и е спирачка за неговия напредък. Днес всеки българин знае, че ако не сме били 500 години под турско робство, в културно, икономическо и във всяко едно отношение, щяхме да съперничим и по нищо нямаше да отстъпваме на западните развити държави.

Нямам намерение да пиша политическа история на нашата държава, но искам с няколко данни и кратки факти да посоча при какви условия са живели и работили нашите деди. Много съм се ровил из архивите, из библиотеките, но никъде не намерих нещо конкретно за бившето село Жребчево. Това което ще посоча по-долу, е характерно за целия български народ, за всички селища на майка България.

От историята знаем, че турските нашествия на Балканите започват през 1371 година, които на 26 октомври същата година, са удържали първата победа при село Чирмен (гр. Елхово). Българското населеление е обявено за рая, а мохамеданската религия се стреми да изтласка християнството. Провежда се политика на масово помохамеданчване. В продължение на няколко години Турция покорява целия Балкански полуостров и част от Европа.

Минават години, столетия даже, през което време поробените народи водят отчаяна съпротива за национална свобода. Историята си е казала думата защо в продължение на 300-500 години тази борба не се е увенчала с успех.

През 1768 - 1774 година при войната между Русия и Турция се сключва Кючуккайнарджанския Договор (21 юли 1774 г.), който дава право на Русия да покровителства православните християни.

През 1813 година е разгромено Сръбското въстание и то показва, че балканските народи без чужда помощ не могат да си извоюват свободата.

На конгреса в Любляна през 1821 година на всички Европейски монарси, заставят Турция да приеме решение за Сърбия и Гърция.

През 1828 година при войната между Русия и Турция се приема нов план за териториално разделение на Балканите. По него се признават пет държави:
- Сърбия с Босна и Северозападна България;
- Елинско царство Гърция, Тесалия и Пелопонес;
- Македония с Тракия, Тасос и Иброс;
- Епирско с Епир;
- Албания.

В края на тази война през 1829 година руският генерал Дибич разработва план, по който България се присъединява към Влахия и Молдавия.

При такова едно петвековно турско робство историята на самостоятелната и свободна Българска Държава е почти забравена, и затова великите държави прекрояват географските карти на Балканите, при което на българската националност не се дава самостоятелност, а тя се разкъсва и присъединява към Сърбия, Македония, Влашко и други националности.

 

Какво е било положението на Българския Народ?

Какво е било положението на Българския народ научаваме, както посочвам още в началото, от отделни чужди историци, пътешественици и други разказвачи. Ето някои достоверни данни, които пак повтарям, не се отнасят за нашето село, а са общовалидни за целия Български народ под робство.

В 1811 година руският пътешественик Егор Ковалевски присъствал на екзекуция /не е посочено мястото/, когато турски управници секат главата със секира на разбунтувал се Българин.

 

В друго описание от същия автор е посочено: „На устата на Българина няма нито песен, нито усмивка, нито сълзи в очите, нито друга мисъл в главата, освен грижата за насъщния. Българинът не желае нищо, защото от опит знае, че всичко каквото има, е собственост на турчина - неговият господар".

Веднъж пашата или аянинът, нахлули в къщата на един овчар и насила изтръгнали сестра му, почти дете от ръцете на родителите му. След време, бащата, минавайки край един гавазин, който си правил кефа на улицата, без да иска, по невнимание закачил наргилето му. Турчина извадил оръжие и убил непредпазливия роб. Турците не разрешили на Българите да изразят мъката си с плач по убития. На женския плач отвърнал лаят на кучетата, които във всяко селище се ползували с по големи права, отколкото раята. Когато майката заплакала, пашата заповядал да подхвърлят нещастната жена на кучетата. Синът се спуснал да я спаси от разкъсване и да измъкне трупа на майка си, но това не било разрешено и те обесили бунтовника. От цялото семейство останал само един самотен, почти ненормален, беден овчар.

 

Уж казват, че турците са милостиви. Те даже животно не убивали. Дори ако на средата на улицата поникне дърво, те нямало да го посекат. Но били много жестоки и безмилостни към друговерците.

 

За Българския селски дом, Ковалевски пише:
„Не искайте да надникнете в къщата на Българина, ако въобще може да се нарече къща. Колиба от плет, измазана от кал, тъмна и опушена дупка. В средата, между два камъка тлее огън, а на него котле. Не поглеждайте в котлето, ще ви стане лошо".

 

В писма на друг руски пътешественик Юри Венелин, четем:
„Освен общите закони за преследванията, съществуват и други подобни, поради което, турците влачат след себе си бедните Българи. За турците този нещастен народ е като овцата за човека, т. е. най-последното и необходимо животно. От него получават мляко, месо, сирене, кожа, облекло. В това отношение турците ценят Българите, които ги снабдяват с всякакви храни, добивани от селското стопанство и накрая, изпълняват за тях и вместо тях всички тежки държавни работи и следователно, да се лишат от Българите, за турците е все едно да се лишат от средства за живот и прехрана. По време на война, Българите служат на турците като пионери, сапьори, минират, строят мостове, извършват дърводелска и зидарска работа. Въобще участвуват в работните батальони. С една дума, турското господство в Европа се крепи най-вече на Българите.

 

Данъци и Наказания над Българина по време на Турското Владичество
Данъци над Българина

Руският пътешественик Дюгамел, през 1830 година, края на войната между Русия и Турция /1828 - 1829 г./, пише за Енизарски Окръг /Нова Загора/:

Това е районът с най-богатата земя. Има много ливади и те са все на турците. Има силно развито лозарство.
Турците само от овцете вземат десетки глави /8000 бр./ за издръжка на турската армия.

Нова Загора е наброявала 200 къщи. Имала е две джамии и много чешми.

Населението на Нова Загора е било 508 души от двата пола. От тях 30 са били турци.

От началото на войната в Турция са емигрирали 127 семейства.“

От тези данни може да се направи извода, че Нова Загора не била по голяма от 1200 - 1300 души.

 

Според този пътешественик Дюгамел, турците са събирали от българите следните данъци:
- ХАРАЧ - данък на глава /не мюсюлманин/;
- ДЕМРУК /ГЛЕМРУК/ - на всяка ока вино, определена сума пари;
- ДЕСЯТЪК /БЕГЛИК/ - на 10 овце една се дава за данък;
- ХАНЕ - вземане на мулета /катъри/, които ползували за пренасяне на боеприпаси;
- ТЕКЛИФ /ХАРДЖЕ/ - сума за общински разходи;
- ЮШУРА /ДЕСЯТЪК/ - поземлен данък, т. е. взема се една десета от селско-стопанската продукция;
- ТУЗЛУК - началника на всяко село наречен СУБАШ, получавал 1/25 част от селско стопанската продукция;
- ДЕВШИРМЕ - събиране на деца от мъжки пол за еничари.

Събирани са данъци за духовенството и още много други.

Наказания над Българина

Немският изследовател Стафан Герлах, посетил България през 1574 година, в спомените си разказва:

Размерите на дискриминацията са неописуеми. Това бреме е толкова неописуемо, че цели села заедно бягат и отиват другаде. Защото иначе християните трябва да дават на всеки турчин конете и децата си, както храните и вината си, които през цялата година са добивали с пот и труд и освен това и да търпят и много бой?

Щом се получи оплакване срещу някого, било то вярно или не, пашата гледа да го махне и никой не бива да се противи, защото на това отгоре ще му отрежат главата.

Всякакви изменения на осмаската държавна система се отразява най-тежко върху социално-угнетените среди, върху раята и особено върху не мюсюлманското население.

 

Ето какви наказания са налагани на раята:

В чувал слагат свирепа котка и след това натикват тялото на провинилият се до половината.

Избиват не мюсюлманското население, режат и набиват главите им на кол и ги разнасят по градове и села.

После ги дават на малчуганите които си играели с тях като с футболни топки.

Нормално било на провенил се, да му ударят 200-300 тояги на голо.

Най-тежък е бил така нареченият данък ДЕВШИРМЕ въведен от султан Селим I - събиране на деца от мъжки пол и обучението им за еничари. Този данък е отменен през 1639 година.

~ Иван Кузманов

 

Допълнителна информация

Подготовка за Въстание по нашите земи

За периодите, за които говори тук по-горе Иван Кузманов има много информация и в интернет, вижте и в посочените линкове!

Това, което е по-интересно за историята на нашия край е, че се говори за опит за вдигане на въстание точно по нашите земи в Сливенско.

 

След сключването на Одринския мирен договор, подписан на 14 септември 1829 г., капитан Георги Мамарчев оглавява опита за вдигне въстание в Сливенска, Котелска и Търновска област. Но тогава руското командване му противодейства. Мамарчев е арестуван за да не предизвика международни усложнения. По този повод се приписват на генерал Дибич известните думи:

Важно дело, бедни българи! Но седете си мирни във ваше отечество! До ще време и за вас! Сега се говори за Влашко, Богданско и Сърбия…

Не бойте се. Сега веки ще да се издаде ферман за амнистия. Българи! Стоете си мирни, че ше обърна топове да ви избия аз!…“

 

Възможно е, но дали и нашето село е било включено в тази подготовка не можем да кажем днес. По-важно е, обаче да се знае, че народа в нашия край не е бил заспал, а буден още през онова далечно време!

Съдбата на Еничарите

Еничарският корпус е основен род войска в Османската империя, създадена на базата на отряди от еничари.

Думата "еничар" е турска по произход и се извежда от словосъчетанието yeni çeri, което означава "нов войник", "новобранец". На български се среща и като "яничер", "еничер".

Еничарите са били изключително сурова и жестока войска, и успехът на турското владичество в Европа се дължи най-вече на тяхната сила и мощ.

Понякога обаче се случвало еничарите да попаднат случайно на своите роднини и това е било една драматична за тях среща. Една такава история е описана в Легендата за Синаница и Мурат, кликнете на линка.

Какво е ОКА?

Според различните материали мерките за вместимост също са различни. Основна мярка при овчарите за мляко, например, е ведро. Освен дървен съд, в който се дои млякото, под ведро се разбира и количеството мляко, което се вмества в него. Обикновено то е равно на 10 или 12 оки.

Ока е турска мярка, употребявана и за тежина, равна е на 1200 г и от своя страна се дели на стодрамници, като сто драма са равни на 1/4 ока.

В Средните Родопи ведрото се дели на ку̀тлове (един ку̀тел е равен на 1/5 ведро), чѐтвъртници (1/4 кутел) и лъжици (1/8 четвъртник). Освен мляко, с ведра се измерва и виното, като най-често ведрото в този случай се нарича половя̀к (полвя̀к, по̀ловек).

Повече информация тук за Старинните Български народни мерки.