Атларе или Атлари?
Очаквайте скоро на сайта
Лятото на 2015 г. отмина и се надявам Всички Вие да сте го изкарали добре и да пазите слъчеви спомени за него. :-)
Време е да подновя работата с нови публикации на сайта, но преди всичко ще ви разкажа накратко какво правих през това лято и какво ново може да очаквате на сайта ни за Атларе.
Срещи 2015
Срещнах се с някои бивши жители на село Жребчево и събрах интересни снимки и разкази за селото ни, дори се наложи на няколко пъти да се срещна с хората, но пък трябва да ви кажа, че времето прекарано с тези хора е незабравимо, а да видиш пламъчето в очите им и същевременно и тъгата в душата им, това са неща, които трябва само лично да ги преживеете и усетите, то не може да се опише. Всички те с такава любов и умиление разказваха за село Жребчево, че да ти стане мъчно защо това село е било изселено и ние не сме успели да се докоснем до него и да усетим духа му.
От всички тези хора, с които се срещнах, и от всичко, което съм прочела за селото ни, ми стана още по-ясно колко мили и добри са и са били Атларци (Жребчевци), колко са държали един за друг, били са много, много сплотени и са се обичали, все едно всички са били близки роднини (а те са и били роднини помежду си наистина), всички те са имали чисти души и мисли. Жалко е, че една такава общност и село е била заличена от картата на България!
Георги Георгиев и Петър Цонев
Най-много снимки от село Жребчево ми предостави Георги Атанасов Георгиев от Твърдица. След като ги сканирах, после дълго време с него и с баща ми Петър Петков Цонев от Нова Загора, се опитваха часове наред да разпознаят хората на тях и да запишем имената им. А всичко това ги навеждаше на мили спомени за селото и аз останах доволна, че успях да ги върна към онези дни, там в техния роден край. Георги ме удиви с разказа си за своето приключение в търсене на гроба на своя убит дядо през 1918 г. на Добро поле. Той никога не е виждал своя дядо и е искал в негова памет поне да се поклони на лобното му място, но в крайна сметка след много ходене и перипетии дори не е успял да открие и види това място, въпреки че се е наложило да пътува до Гърция за тази цел и по тези места.
Динка Господинова и Петър Цонев
В един от тези дни всички ние тримата с Георги и баща ми Петър посетихме Динка Илиева Господинова - Неделчева от Асеновец. Ех като се видяха и разприказваха и тримата за селото, просто не успявах да запиша всичко изречено, то бяха спомени, разкази, песни!
А леля Динка се наложи да посетя също няколко пъти. Който я познава, знае много добре колко сладкодумна е тя, но тя също така се оказа и една незаписана енциклопедия за село Жребчево. Не само, че ми разказа много неща, които по-късно ще създадат тук и облига на самото село Жребчево, но тя също така запя някои песни, които записах и по-късно ще чуете, и се облече специално за вас със сватбените дрехи на нейната баба и майка.
Динка Господинова в традиционна носия от село Жребчево
сватбената носия на баба й, а по-късно и на майка й
Лека полека във времето, когато говоря и описвам различни неща за селото, ще ви показвам снимки, разкази и видео, които съм записала това лято.
"Черешката цвят цъфнала" в изпълнение на Динка Господинова
Ах да, и разказите на моята баба Минка също чакат на дневен ред!
Да си призная днес съжалявам, че на времето не съм настоявала баба ми Минка и дядо ми Петко да ми разкажат още и още неща и истории за селото. Но човек докато е млад е доста нехаен и не мисли за тези неща, а така историята си отива без да е била документирана. А историята, а животът в нашето село, духът на хората, са били наистина много интересни и стойностни, и трябва да се помни и знае всичко това от всеки.
Мили млади хора, потомци на нашето село Атларе - Жребчево, докато вашите родители, баби и дядовци, преки жители на селото, все още са сред нас, говорете с тях, накарайте ги да ви разкажат за селото каквото се сещат, за живота, бита, обичаите, интересни случки, всичко което знаят!
Аз няма да имам физическо време да се срещна с всички тези хора, но който желае да ми разкаже нещо и аз да го запиша, нека да ми се обади или да ми пише за да се договорим!
Срещнах се също така и с Петко Бъчваров от Асеновец, който ми предостави историята на своя род и която видях, че е била използвана и при написването на самата история на село Жребчево от Иван Кузманов. Той ми показа едни интересни Разписки от село Атларе, от времето когато неговият пра- пра- дядо е бил кмет там. Интересно ми беше да се докосна до нещо толкова старо за селото, което е рядкост. А колко красиво са пишели хората преди повече от 100 години просто не е за вярване, ще ви покажа и това по-късно.
Една много интересна стара снимка от село Жребчево ми предостави Стефанка Алексиева Бонева - племеница на Мария Стефанова Даскалова - Мара - дългогодишна учителка в село Жребчево. Мара, за която все още доста хора пазят мили спомени, е учила и моите баба и дядо, а така също и баща ми, на практика е посветила живота си за да просвещава хората в село Жребчево. Снимката е правена около 1930 г. На снимката горе в дясно е Мара заедно с едно семейство, което се надявам по-късно някой да разпознае кое е? А самата снимка е много интересна, защото освен че показва какво е било облеклото на хората по онова време, там ясно се вижда и как са живеели хората и какви са били домовете им по онова време.
Село Жребчево, 1920-1930 г., Учителката Мара Даскалова със семейството на Георги Чомбаров
Ако някой познава всички тези хора на снимката, нека се обади!
Срещнах се също така и с Никола Далаверата от Николаево и Нейко Няголов от Асеновец. От тях нямам записани разкази, но ако техните наследници могат да помогнат и да запишат, и разкажат нещо, с удоволствие ще го публикувам на сайта.
Специална благодарност към Станка Стамова Дичкова от село Едрево, Старозагорско, (ако някой има връзка с нея нека да й предаде това), която след като посетих, ми изпрати лично писмо, в което подробно ми е описала рода си.
Тук искам да помоля и всички Вас, наследници на Атларци, да прегледате в книгата за село Жребчево, раздел Родове, дали правилно са изписани имената на хората, които познавате, а така също и да добавите нови имена към родовете, които липсват!
Нека с общи усилия да допишем Родовете!
Ровейки се из Държавните Архиви
Няколко дни прекарах също в архивите в София, ровейки се за информация за нашето село.
Първо посетих Националната Библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Там е като да откриеш Игла в Купа Сено, почти нищо не можеш да изсмучеш, ако нямаш заглавие на някои книги! Добре че предварително бях прекарала дни наред, ровейки се из интернет и бях попаднала на разни заглавия на книги, които проверих. Но дори и така ми отне доста време да намеря нещо в тези книги. В крайна сметка, въпреки усилията ми много малко съществен материал открих, но се радвам, че поне благодарение на Държавен Вестник, бр. 281, Указ N-462 от 1906 г. успях да установя как се е изписвало името на нашето село.
Атларе или Атлари?
И така в Държавен вестник пише, че селото е преименувано от Атлари в Жрѣбчево!
Когато аз създадох този сайт се базирах на книгата на Иван Кузманов, където той е изписал името като Атларе, но явно правилно е да се изпише Атлари!
От разговорите с бивши жители на село Жребчево стана ясно, че разговорно селото по-често се е наричало Атларе. Но в различни документи може да намерите името на селото изписано и по двата начина. Затова ще запазя тук изписване му на сайта ми като Атларе с уговорката, че правилно е да се каже и напише Атлари.
Посетих и Централен Държавен Архив в София. Там трябва да ви кажа, че се оказа една още по-голяма Игла, но в Купи Сено! Не е никак, ама никак лека работа да откриеш дори само името на селото там. Предоставиха ми един наистина огромен куп с книги и папки, пълни със списъци със документи, и трябваше лист по лист да преглеждам всичко и да се опитвам да открия някакъв документ, в който евентуално да се говори за нашето село. Като резултат изкарах имената на други папки, които трябва да се проверят, но за тази цел се прави заявка и в 5-дневен срок трябва да ги доставят в архива и отново да се отиде, да се търси в папките и да се види какво може да се намери въобще. Ако някой, който живее в София има желание да отиде и да се поразрови в тези папки, мога да дам номерата на фондовете и сигнатурите. Така че тук все още има доста работа да вършене.
Ако някой също така може да намери в някой архив карта на самото наше село, където да се виждат как са били разположени къщите на нашите предци, ще бъде на всички ни интересно да видим.
~ Мими