www.atlare.com lg70Разходка из село Жребчево - 1972 г.

 

Спомен за село Жребчево

Съгласно взетото на времето решение във връзка със строителството на язовир Жребчево, село Жребчево е трябвало да се изсели до 1961 г.

Точно по това време баща ми е бил войник в армията, далеч на границата в Малко Търново. По онова време е нямало развит транспорт, особено по онези места и в продължение на около две и половина години баща ми не е могъл да се прибере в родния си дом в село Жребчево. Когато се прибира обаче дори не е намерил селото си там, където се е намирало и е имал трудности да открие семейството си.

Не знам това ли е причината, но по ми се вярва, че е носталгията по родния дом и място, която цял живот тегли баща ми все там по тези места, където е било неговото село Жребчево. Затова и нас през топлите месеци ни водеше все на палатка в Гората, предимно на Комлука. Или просто ходихме за един ден на разходка в гората и района, обикаляли сме язовира от всичките му страни, ходили сме за риба, за иглика, за Самардала, на разходка до пещерата, през всичките сезони на годината.

За Самардалата съм писала в блога си, на времето баба ми Минка (тя беше голяма майстрока на Самардалата и я правеше точно за 1 ден, само тя си знаеше как успяваше!), а после баща ми, и аз се заехме да си я правим сами:
За тайните и Как сами да си приготвим Трапезна Самардала?

Може би доста от вас, които четете, не знаете, но язовир Жребчево, след пускането му в действие, е бил изпускан два пъти и аз имах щастието да се разходя по дъното на язовира, в землището на нашето село Атларе - Жребчево.

Първия път беше през 1972 г. Тогава аз бях на 6-7 годинки, но някакви макар и далечни спомени са ми останали. То беше един незабравим ден, прекаран там, в село Жребчево или по-точно където се е намирало селото.

Денят беше сив и мрачен, малко студено, една странна тишина беше обгърнала всичко и се чуваха само нашите гласове там, на нашето семейство и това на Петко Бойчев, с което бяхме там.

"Ай ла рипи, кой ме щипи,
Баба Меца по гъзеца!"

Не се смейте! Това беше любимата ни песничка на нас трите деца - аз, сестра ми Пепа и Бойчо. Огласявахме радостно притихналата Гора и тя ни отвръщаше със същото далечно ехо, все едно, че то идваше там от самото село Жребчево! Ех, че хубаво беше!

 

1972 г., Камината на баба Минка, село Жребчево

Да, това е точното място, където преди 1961 г. са се намирали Домът и Камината на моите баба и дядо - родители на баща ми.

През 1972 г., както казах, язовир Жребчево беше пресушен, не знам кой и защо е направил това. Но този факт се оказа добре дошъл за баща ми и той веднага реши да ни покаже родното си село или по-точно мястото, където то се е намирало. Разхождахме се дълго из землището на бившето село Жребчево. Не че беше останало много от селото, предимно натрошени тухли и камъни. При изселването на селото хората са си взели дори тухлите и керимиди и са ги ползвали там, където са отишли и са струпали нов дом от стария. Беше една огромна пустош, селото все едно че го е нямало никога там.

Въпреки всичко, обаче, баща ми успя да познае къде се е намирала неговата къща по камината на баба ми Минка и двете изсъхнали млади круши, чиито клони все още стърчаха в единия край на двора. Тъжно беше да ги види човек, то е като да видиш два прекършени живота, които въпреки всичко остават живи! С братовчед ми Бойчо дори се скарахме заради крушите, защото се беше заел да ги сече с една брадвичка, а аз не давах и му се карах, щото си бяха "нашите круши".

Обядвахме сладко, сладко, точно там, до камината на баба ми, хляб, сирене, лук, домашна лютеница и не знам как така още си спомням, че и червени чушки в буркан носихме. Детската памет е велико нещо и понякога дълбоко запечатва макар и незначими факти!

 

Спомен за Моите Баби и Дядовци

Сигурна съм, че много от вас вече са загубили своите баби и дядовци, но съм също така сигурна, че вие сте запазили прекрасни спомени за тях, както и аз. Затова тази снимка съм посветила на тях, Моите Баби и Дядовци, но така също и на всички останали живи жители на село Жребчево.

Жалко само, че не мога да покажа тази снимка на Моите Баба и Дядо сега и да им покажа, че се опитвам да поддържам спомена за село Жребчево!

Спомням как баба и дядо оживено ни разпитваха за тяхното село и за това, което сме видели и е останало. Сълзите напираха в очите им, те така и до края на живота си не спираха да говорят за тяхното село и за това колко хубаво и спокойно се е живеело там. Как ми се иска само поне за един ден да можех да се пренеса там, в селото, и да усетя духа и живота му, но то безвъзвратно си е заминало още преди аз да се появя на бял свят.

Жалко че не мога да подаря сега на баба и дядо този мой спомен, и да ги пренеса там, макар и за много малко.

 

Кое е момичето на снимката ли?

Разбира се, това съм аз! Хапвам си сладко, сладко поседнала на камината на баба!

А защо якето е червено?
Ами това е точният цвят на първото ми любимо яке! На фона на времето и на далечните спомени, исках нещо да се открои и оживи снимката. :-)

Имам и други снимки от тази незабравима разходка, друг път ще покажа и тях.

 

Вместо Край

Това е една от най-интересните разходки в живота ми и остана наистина незабравим спомен за мен, за баща ми, за сестра ми и майка ми.

Знаейки, че частица от твоят живот е свързана с това място е един наистина нежен и мил спомен за мен. Най-лошото в тази история е, че след 1961 г. всички хора, живеещи в село Жребчево, както и много роднини, са изселени и пръснати из цяла България, "разпилени като пилци", и по този начин те са се забравили дори.

През 1976 г. Атларци, както се наричат още Жребчевци, започнаха да се срещат на 2 май всяка година, но в днешно време младите хора почти са забравили за тази традиция.

Все пак изключение правят много малко хора, жители и потомци, които все още уважават традицията и всяка година, сега на 1 май, ходят в местността "Комлука", или още наречена "Кончето", която се намира в близост до язовира и на главния път от Турция за Северна и Западна Европа.

~ Мими

 

*******

 

Издирваме потомци на бившето село Жребчево, така че ще сме Ви благодарни, ако направите сайта ни достояние на повече хора!

Ако сте жители или потомци на бившето село Атларе - Жребчево, молим да се присъедините към нас в групата ни във Фейсбук:

Атларе - Жребчево

или Пишете ни Тук!