www.atlare.com lg70С Каик и Кокили през Тунджа

 

"Петър - Живата История"

www.atlare.com lg192Всъщност така се изрази Стефка Бонева за моя баща, но то си е самата истина. И аз мисля, че всеки, който си има у дома "Жива История" трябва да се закачи яко за тях и да запише каквото може и каквото знаят родителите, и баби, и дядовци!

Докато описвах идеята на сайта и неговия знак (лого), което се роди непринудено във вид на Вълна с Лодка, реших да го коментирам с баща ми по телефона и той ми разказа нещо много любопитно, което не знаех.

Оказа се, че идеята ми за лодка не е била съвсем несполучлива и тя, или по-точно тъй наречения Каик са играли огромна роля в живота на Атларци, така че без да искам съм улучила в Десятката. Освен Каик, Атларци са ползвали и Кокили за да преминават Тунджата.

Чуйте какво са те и как са се ползвали?

 

С Каик и Кокили през Тунджа

Знаете ли какво е Каик и какво са Кокили?

Сигурна съм, че доста от Вас няма да знаят, но Атларци знаят!

Както вече знаете от Местоположението на селото, село Жребчево се е намирало на самата река Тунджа, по-точно на северния бряг. И за да стигнат до Нова Загора, Кортен и другите села на юг от селото, хората е трябвало дълго да обикалят през Кортенските минерални бани.

А на времето е нямало нито пътища като сегашните, нито леки коли. Нашите предци са ходили или пеш, или с каруца, впрегната с волове, дълъг е бил този път, изморителен. Дори не се е ходили толкова често до града, както са казвали на Нова Загора, а изключително рядко. Ходило се е предимно зимно време на дарак, да се влачи вълна или памук. Помня баба ми дори след като се преселили в село Кортен, често идваше до града на дарак, а после тъчеше черги или пътеки за дома, много красиви бяха, но им отмина модата някак си. Друг път са ходили пък да продават дърва в града, да изкарат нещо за прехраната си.

Имало е мост при Кортенските минерални бани, но тъй като е трябвало много време да обикалят, хората са потърсили и създали други пътища за преминаване, през гората. Жителите на село Жребчево са минавали обикновено през Курткая за да стигнат до Нова Загора. Този път е бил също много дълъг, но все пак малко по-къс от другия през Кортенските бани.

Спомням си, че моята баба Минка ми е разказвала, че са пътували обикновено цяла нощ с колата, така казвали на каруцата с воловете, през гората и после през Курткая за да стигнат града (не са се бояли дори от дивите животни). А когато е трябвало да отидат до Кортен, което е малко по-близко са минавали пак по черни пътища, но от другаде, по-напряко през гората, май само те са си знаели тези пътища.

И в двата случая обаче се е налагало някак си да пресекат реката.

Зимно време е било малко по-лесно, минавали са по леда на плитчините, а мъжете дори са минавали с Кокили.

Ще кажете, какво са това Кокили?

Лично аз си спомням веднъж дядо Петко ми беше издялал едни Кокили, правят се по два, за всеки крак по един. С тях се ходи, но не си мислете, че е толкова лесно.
На практика Кокилите представляват два дълги и прави кола, достатъчно дебели и здрави за да издържат тежестта на човека, който ги носи. В единия, долния край на кокила, на поне 20 или 30 см от земята, трябва да има разклонение на този кол, който се подрязва по начин да може човек да стъпи добре и удобно върху него. Затова се търсят подходящи за целта пръти или колци с разклонения. Идеята е човек да се качи точно на тези стъпалки с краката си, а дългите колове да останат от двете външни страни на краката ти. Колците се придържат с две ръце много здраво близо до краката, така че човек да може да ходи и да пази равновесие.

Аз съм ходила с тези Кокили като дете и наистина ми достави огромно удолствие, но не е никак лесно да се задържиш на тях, защото отдолу повърхността им е един малък кръг, толкова, колкото е дебел колът. И Кокилите не се привързват към краката с нищо, защото иначе би могъл да паднеш доста зле.

Ето такива кокили на времето са ползвали нашите дядовци за да пресичат река Тунджа зимно време. И не е можело да се пресече къде да е, а те са знаели точно къде отдолу дъното на реката е по-здраво и може да се премине. Освен това, по-леките са се качвали на гърба на човека с кокили и така са преминавали реката.

Пробвайте вие сами да си направите подобни кокили и да ходите сами, дори без човек на гърба си. Едва ли ще ви е толкова лесно. Но Атларци са били здрави и яки мъже!

А какво е това Каик?

През топлите месеци на годината река Тунджа е увеличавала своето ниво и е ставало малко по-трудно да се премине.

И на това нашите прадядовци са му намерили колая. Колая е стара дума, която съм чувала моите баби и дядовци да ползват и означава, че са му търсили лесното, начина на нещо, което да се направи.

От другата страна на селото и реката е имало скала, на която са закрепили и опънали през реката едно телено въже.

И така нашите предци са построили един Каик и чрез опъване на Каика с помощта на теленото въже са пресичали реката и не се е налагало да се обикаля.

Каика не е нищо друго освен едно по-голямо дървено корито, на който се товарели хора, стока и други товари. За него е имало заковани два дълги пръта, които са служили да задържат коритото да не се преобърне. А самото преминаване на реката е ставало като с ръце по продължение на тела се е издърпвало коритото.

Тази нелека работа се е вършела от свакото на моя баща Михо Добрев, негова съпруга е била баба Кояна, за която писах, че е била голяма песнопойка. Те са живели най-близко до реката и е било достатъчно преминаващите пътници да му подсвирнат.

Ех, колко хубаво би било и в наши дни да имаме подобни не толкова напреднали технологии!


Хареса ли Ви този разказ за живота на Атларци?

Надявам се, че е така и ще чакам Вашите истории и снимки тук! :-)

~ Мими

 

Издирваме потомци на село Жребчево

Издирваме потомци на бившето село Жребчево, така че ще сме Ви благодарни, ако направите сайта ни достояние на повече хора!

Ако сте жители или потомци на бившето село Атларе - Жребчево, молим да се присъедините към нас в групата ни във Фейсбук:

Атларе - Жребчево

или Пишете ни Тук!

*******

 

Сайта има Запазени Авторски Права над снимките и цялата информацията в него!

Имате право да споделяте с линк, но не модифицирайте съдържанието на сайта и не ползвайте за комерсиални цели!

"Атларе - Жребчево - Живата История на едно потопено село"