www.atlare.com lg70Истории за Петър Караманов

Истории, разказани от сестра му Минка Караманова

Както вече прочетохте, когато говорих за Администрация на село Жребчево, Петър Караманов е бил кмет на нашето село Жребчево в едни от най-тежките години на нашата история, а именно между 1941 - 1944 г., с малко прекъсване по времето, когато той е бил в запас. Петър Караманов е брат на моята баба Минка Караманова и аз понякога гостувах в дома му в по-нови времена, когато учих в Икономическия техникум в Стара Загора. Спомням си, че той и съпругата му Мария, както и децата им Бойчо, Кольо и Рада с умиление разказваха за живота в село Жребчево и колко хубаво място за живеене е било нашето село, а хората слънчеви, усмихнати и винаги добри към останалите. Днес съжалявам, че не съм била малко по-прозорлива на времето за да го накарам да ми разкаже и да запиша някои истории от живота през онези времена.

Трябва да кажа, че Петър Караманов, освен кмет, писар и всичко друго е бил и магазинер на селото. Но тогава е нямало магазини, каквито имаме днес. Нещо, което дълбоко се е запечатало в съзнанието ми е, че дядо Петър, така го наричах аз, ми е разказвал, когато е ходил за продукти в града, например е купувал 1 чувал захар, който е стигал на цяло село за цяла 1 година, нещо, което днес може да ни се струва много, много странно! Всичко, което се е носело в селото се е разделяло между всички хора! А на по-бедните пък е раздавал безплатно брашно. Веднъж дори е дал бележка на една жена за брашно, за което после са му се карали, че не бива така да прави.

Ще ви разкажа няколко кратки истории за Петър Караманов, които съм записала преди години от неговата сестра и моя баба Минка Караманова, ще ви ги разкажа така, че да запазя стила, в който баба ми ги е разказала и аз съм ги записала.

Историите на баба Минка за Петър Караманов

За Воларя и Партизаните

Веднъж един воларин, пасейки воловете си, видял партизани и отишъл да обади на кмета Петър Караманов за да ги издадат. Само че Петър Караманов много му се ядосал и му се накарал набързо:

"- Да се връщаш при добитъка си и да си мълчиш! Да си пасеш добитъка, щото всички ни живи може да изгорят! Нищо не си видял!"

 

За Каруцата с Брашното и Партизаните

Друг път било, ходили за брашно в града и минавали с каруцата с брашното през Чинакчии (по-късно наречено Горно Паничерево, днес село Ягода) и като наближили Свирчов дол, излизат партизаните и ги спират. Вързали хората в урманя (гората), вземат каруцата с брашното и минават през село Жребчево, като объркали пътя. Отишли партизаните при дядо Катарин (който остана да живее покрай язовира, пасейки овце и след изселването на селото) и той ги извежда извън селото. После минали и през Запълня, и занесли, и скрили брашното в гората.

Някой обаче ги видял и наколадил на полицията. Отиват полицаите в село при Петър Караманов и го заставят да иде до село Запълня, но той вече се бил договорил с Христо Кожухаров (кмет по онова време там и ятак на партизаните, а по-късно и той партизанин), че ще си мълчат и спотайват, и нищо няма да кажат. Така и направили и никой не можал да пострада, а брашното отишло при партизаните. След този случай май, Христо заедно с брат си избягва при партизаните.

 

Дядо Петър Караманов го помня като много добър и мил човек, винаги широко усмихнат и готов да помогне на кой с каквото може. Той винаги е бил такъв, дори в младостта си, което ще ви покаже и следната кратка история, разказана от моята баба Минка.

 

Запас в Българския корпус в Сърбия

За Сърбина и Децата му

Когато бил в запас, Петър Караманов е бил в Българския корпус в Сърбия като домакин. Помагал там той и на свои, и на местни. Веднъж при него отива един сърбин и му се примолил:

"- Девет души сме, няма какво да ядем, дай ми малко брашно."

Дожаляло му на дядо Петър, дал на човека малко брашно и се разбрали децата му да ходят при него и да кърпят скъсаните чували, а Петър Караманов в замяна на това им давал хляб и дребно сирене от качетата със сирене.

 

За Сърбина и Момчето му

Веднъж на друг сърбин пък, нашите прибрали момчето, че било партизанин. Отишъл сърбина при Петър Караманов и се примолил:

"- Тъй и тъй - рекъл - вашите прибраха детето ми и ще го убият, нямам друго дете, помогни ми!"
Дядо Петър се застъпил пред началството за момчето, казал им, че момчето няма никаква вина и го освободили.

 

За Жената с Каручката с Ябълки

Друг път пък, пак там в Сърбия, Петър Караманов видял една жена, която карала с каруцата си току-що обраните ябълки. Тя се поуплашила доста като го видяла, но той й рекъл:

"- Не бой се жено, продай ми ябълките за войниците, за да не ти ги откраднат!"

Тъй и сторили и жената си отишла доволна и спокойна.

 

По Великден на маса със Сърбите

Било по Великден, сърбите толкова уважавали дядо Петър, че дори го поканили на празника с тях, а той им занесал малко вино. Яли, пили и се веселили като братя!

 

Български Тарикати на фронта

Имало между българските войници обаче и хитреци на фронта. Отива веднъж един войник да иска захар за войниците, но се опитал да излъже, че кофата събира по-малко. Да, ама номера му не минал пред Петър Караманов и той не му дал.

~ Минка Караманова

 

Когато имал желание и виждал, че хората са в нужда Петър Караманов сам помагал на хората, но не обичал да го лъжат! Той е бил много добър в сметките, въпреки че по онова време е нямало дори основно образование.


Такъв е бил Петър Караманов, мил, добър, свестен и честен човек! Но мисля, че това кратко опредление приляга еднакво добре на всички жителите на село Атлари - Жребчево!


Днес ние, наследниците на Атларци, можем само да се гордеем с това какъв благ характер са имали нашите предци, да се опитваме да им подръжаваме и да възпитаваме нашите деца и внуци в същия дух!

 

Ако някой от Вас, наследниците на Атларци, иска да разкаже някоя история от своите предци за живота, бита, обичаите и хората в нашето село, пишете ми ТУК или се присъединете към Групата ни във Фейсбук!

~ Мими