Исторически Документи от 1884 - 1885 г.
Не са много документите от периода около Руско-Турската Война 1877 - 1878 г., до които може да се докоснем днес. А за периода преди това, сигурно е невъзможно да намерим каквото и да било, тъй като по време на войната района ни е бил подложен на унищожение на всякакви ценности, включително и Църквата "Свети Георги" на село Атлари е била разрушена. Но за църквата ще разкажа друг път.
Все пак през изминалите месеци, ровейки се из интернет за всякаква възможна информация и по специално през изминалото лято попаднах на някои интересни Исторически Документи.
Не е много информация, която може да почерпем от тези документи, но все пак е повече от нищо.
Тук ще научите още какви Данъци са плащали нашите предци по времето, когато селото ни все още не се е наричало Жребчево, а се е наричало Атлари.
Разписки за получено възнагражение от Учителите в село Атлари през 1884 - 1885 г.
Един от най-интересните и може би най-интересния документ, на който попаднах от този период е една малка книжка с Разписки за полученото възнаграждение от учителите в село Атлари.
Кога точно се е появило училището в село Атлари?
Точна дата не можем да кажем, но Иван Кузманов в книгата си пише така:
"Първите наченки на училищно възпитание в с. Жребчево се наблюдават в XVIII век, след построяване на Параклиса "Свети Георги" през 1868 година.
Тогава в селото нямало училище, нямало обществени сгради и затова първите наченки на организирано самообразование се провеждали в този параклис от наети от други селища преподаватели. Първи такъв учител е бил Иван Чакъров от с. Милево, Старозагорско. Той е идвал през зимните месеци, събирал желаещите младежи за период от месец-два и ги обучавал на четмо и писмо срещу заплащане."
За училището ще говоря по подробно друг път. Това , което исках да подчертая с тези няколко реда е само, че периода на възраждането и жаждата за знания и образование не са подминали и нашето село, и вероятно точно след 1868 г. се е появило и училището в село Атларе. А в България като цяло, училищата започват да се появяват в различен период от време за различните населени места, между 30-те и 40-те години на същия век до към 70-те години.
От Разписките, на които попаднах за периода 1884 - 1885 г. става ясно, че в този период учители в селото са били Иванъ Караколевъ от село Чанакчии (Долно Паничерево), Новозагорско и М. С. Бацовъ. И двамата учители лично са написали разписките с изключително красив почерк.
Друго интересно нещо, което научаваме за този период е, че като разплащателна единица се е ползвал все още гроша.
Гроша, като разменна монета
За пръв път грошове се секат в Италия в края на 12-ти век. След това гроша започва да се сече и в други Европейски държави - Германия, Полша, Литва, Русия, Австрия.
Гроша не подминава и Турция, но там той се нарича куруш. Със закон от 1844 г. в Турската империя, в чиито граници са и Българските земи се възприема биметална парична система при съотношение: злато:сребро = 1:15. За основна парична единица е приета турската лира, съдържаща 7,216 г. злато с проба 916,6/1000. Една турска лира се дели на 5 меджидии, а всяка меджидия на 20 гроша. 1 лира е равна на 100 гроша.
Предполагам, че грошовете, за които става въпрос в тези разписка са от турски произход, но ако някой има по-точна информация, нека да каже.
А Левът се ражда точно в този период, за който аз говоря тук, но той все още не е бил в употреба.
Първата Българска Банкнота
През 1885 г. се отпечатват и Първите Български банкноти. Първата Българска банкнота с номинал 20 Лева е отпечатана в Санкт Петербург на 1 август 1885 г. Тя се съхранява в Историческия Музей на град Габрово. Размерите й са 150 на 97 мм и върху нея има воден знак на БНБ.
Тефтер за Вземанията и Даванията в Село Атлари 1884 - 1885 г.
Сигурно много от вас не знаят, дори и не подозират, че подобни Книги / Тефтер за Приходите и Разходите е имало във всяко населено място в онези далечни години, когато все още Българският Лев не е бил роден.
Такъв Тефтер за Дължимите и Изплатени суми е имало и в нашето село Атлари още през 1884 - 1885 г. Този Тефтер се е водил много старателно от кмета на Село Атлари тогава, Митю Бъчваровъ. А неговият почерк е повече от красив дори и в наши дни!
Тефтера за Дължимите и Платени суми се е водил поименно, като за всеки един човек - глава на всяка една фамилия е имало 2 страници, едната е ДЪЛЖИ, а другата ПЛАТИЛЪ.
В Тефтера се съдържа информация за дължимите и платени данъци за периода от 1882 г. до 1886 г.
Някои наименования и имена тук ще се изпишат така, както са се изписвали в онзи далечен период от време!
Информация за Тефтера за Вземанията и Даванията в Село Атлари 1884 - 1885 г.
Тефтера е отпечатан в Областната Печатница на град Пловдивъ.
Книгата е имала 150 листа, но една част от нея вероятно се е загубила през годините. Между самите листа също липсват страници, а има и непълно изписани имена.
Преглеждайки цялата книга намерих номера на 112 човека в Атлари, но за 20 от тях липсват страниците, а доста от другите имена се четат само частично. Възможно е обаче книгата да е имала много повече от 112 имена.
Реквизитите в книгата са изписани на старобългарски и вероятно старотурски (или арабски) език.
По-интересното тук е да ви покажа как са изглеждали тези тефтери тогава и да ви разкажа какво открих за данъците, които са плащали нашите предци.
Двете снимки тук долу са случайна извадка от Тефтера и имената Герги и Стояновъ са имена на различни хора в тефтера!
Най-отгоре е записана годината 1884 - 85 год.
Лявата част на книгата е за дължимите суми - ДЪЛЖИ
В нея има следните реквизите:
N по ред
Месец и Число
Означение на дължимите данъци и годината им
Областни
Департаментални
Общински
Всичко Данъци
Отдолу са описани Данъците, които е плащало всяко едно семейство.
(посочените тук данъци са взети от различни страници в Тефтера!):
Данък Приход за 1882, 1883, 1884 г.
За Попа за 1883 / 1884 г.
Кадастър за 1883, 1884, 1885 г.
Земеделска Каса за 1883, 1884, 1885, 1886 г.
Владичнина за 1884 / 1885 г.
Серчим за 1883, 1884, 1885 г.
Двоен Серчим за 1883 / 1884 г.
Интизапъ за 1882, 1883, 1884 г.
За Училище за 1883 / 1884 г.
Първите 5 вида данъци са се плащали от всички жители на селото. Само Данъците Серчим и Двоен Серчим са се плащали само от някои жители, Данъкът Интизап - се е плащал от още по-малко хора, а Данъка за Училището се е плащал само от 3 човека (възможно е повече от 3 човека да са плащали този данък, но липсват страници за да се каже с точност как е било).
Дясната част на книгата е за изплатените данъци - ПЛАТИЛЪ.
В нея реквизите са същите като в лявата част на книгата.
В тази част на книгата са посочени същите суми на Данъците, които са били платени по предназначение за времето си.
Какви данъци за плащали Атларци?
Данъкът Серчим
Данъкът Серчим се е налагал върху собствениците на свине.
Ето каква информация намерих за Данъка Серчим от онова време:
След освобождаването на Българските земи, Русия въвежда ново гражданско и финансово управление. Първият граждански управител на освободените земи е княз В. А. Черкаски. Приети са и Временни правила за управление на освободените територии. Подменят се хората, участващи в местното самоуправление, съдебната власт, полицията и местните и държавните финанси. Принципите, залегнали в изграждане на първоначалното гражданско устройство на България, залягат и в приетата 16 април 1879 г. Конституция на Княжество България и в приетия на 26 април 1879 г. Органически устав на Източна Румелия.
Княз Черкаски не изменя турския закон за вилаетите, а го приспособява към новите условия. Не се правят коренни промени и в администрацията на страната. Променени са само наименованията на съответните управи. Санджаците стават куберии, каазите - окръзи, нахиите - околонии с общини и др.
Временните правила не променят съществено и данъчната система. Отменя се само турския личен данък, наречен дебели-аскерие откупуване на военна служба. С него се облагало немохамеданското население, което не е служило задължително в турската войска. Въведена е веднага задължителна военна служба за българите.
Отменен е веднага т.нар. данък серчим - върху собствениците на свине. Променен е начина, по който се събира десятъка в неговите две форми: беглик - върху овцете, и юшур - върху добивите от земята. Промяната се състои в това, че отменя събирането им чрез откупчици. Този данък започва да се събира непосредствено от самите общински управление и се изплаща от тях в пари на държавното съкровище.
До 1885 г. село Атлари се намира в територията на Източна Румелия и по специално в Старозагорският департамент. Дали и защо не е бил отменен Данъкът Серчим по онова време в нашия край?
Явно Данъкът Серчим се е запазил в Източна Румелия и нашите предци са продължили да го плащат, но защо, днес няма кой да ни каже?!
Данъкът Владичнина
Владичнината, диал. Владичина, е такса, която се е плащала на владиката.
Опитах се да установя кога точно се е появил Данъкът Владичнина?
Точната година не можах да установя, но разбрах, че това е бил един от тежките данъци у нас.
Ето какво се е случило през 1845 година:
"Двамата "народни представители" Неофит и Иларион поднесоха същата 1845 г. обширна и подкрепена с доводи просба да се признаят на българите необходими правдини в черковната управа: понеже патриаршията не скланя да се определи на владиците плата, но настоява да се събира произволната владичнина, защото имало да се изплаща един "народен" или "придворен" дълг от 7.000.000 гроша, употребени за училища, болници и др., тогава нека обясни подробно, отде е произлязъл тоя дълг и за коя именно епархия колко е похарчено, та ако излезе всичко вярно, всяка от епархиите да си плати своето и да няма вече право никой да прави дългове на тяхна сметка; според апостолските наредби народът да си избира сам архиереите, които да познават езика му, и да им плаща определени срочни и требни възнаграждения; в патриаршия синод да заседават троица духовни членове българи, а за посредници между народа и правителството по народно-изповедни дела да се намират в Цариград четворица светски представители."
~ Време на Национални Борби, Александър Теодоров-Балан
Други цитати:
"А като се бориха за владичнината, пак него затвориха в Търново. Колко бой е изял там, душата му знае. Но затова пък селото се отърва от тежкия данък."
~ Зл. Чолакова, БК, 53-54
"И сега, като дойде новият архиерей, помолиха го, от страна на всичката община, да направи едно снизхождение от називаемата владичнина или милостиня за полза на училищата ни."
~ ЦВ, 1859, бр. 460, 2.
1879 г. ...
"Основателната деятелностъ на Дринова по Просвещението ние вече очертахме. Въ черковното управление данъкътъ за владиците (владичнина) бе отмененъ и заместенъ съ държавни съдържания и повечето отъ 400-те опустошени чернови въ България и Румелия беха подновени чрезъ великолепни дарове отъ русски благодетели."
~ България - Негова повърхнина, природа, население, духовна култура, управление и история, професоръ въ Виенския университетъ.
"Когато отидохъ въ Чирпанъ (1861 год.), заварихъ града раздѣленъ на три партии по числото на 3-тѣ черкви: Долна махала, Горна махала и Кара-орманска махала, враждебни една на друга. Хаджи Стамо, най-влиятелниятъ тука чорбаджия, мекере на Гюмюшгердана, като се отказалъ да признае и подпише пълномощното за народния прѣдставитель д-ра С. Чомакова, не дозволилъ никому да го подпише нито отъ гр. Чирпанъ, нито отъ селата му. Поставилъ се самозванъ архиерейски намѣстникъ съ единъ свой партизанинъ попъ, издава си позволителни за вѣнчаванье, събира владичнина отъ народа и никому смѣтка не дава. Кой смѣе насреща му да продума нѣщо за български черковенъ въпросъ?"
~ Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина, Книга XIII, София, 1896, 7. Автобиография, Юрданъ Неновъ
Каква връзка имат всички тези цитати?
За да се добие някаква представа за т. нар. Данък Владичнина и за отношението на населението към него.
В нашето село е имало Църква. За нея се е събирал Данък за Попа.
Имало е и Училище в село Атлари по това време. Но за училището се е събирал друг вид Данък за Училището.
Защо тогава се е събирал и Данък Владичнина?
Но дали Владичнината е отивала за Църквата или се е събирала и за Училището, или всичките пари са отивали директно за владиката?
От материалите, които прочетох, не само тези цитати тук, останах с впечатлението, че на местно ниво са налагали този данък, кой както си иска! Дали е било така обаче, не мога да твърдя със сигурност!
Този въпрос също остава открит засега!
Какво е представлявал Кадастъра по онова време?
Необходимостта от Kадастър на земята е взета предвид веднага след Освобождението на България у нас. В Органическия устав на Източна Румелия (14 април 1879 г.) в глава 14, "Устройство на поземлената собственост" в чл. 484 се споменават предстоящи "четири законопроекта за поземлената собственост", а в чл. 485 се казва: "Първият от тези законопроекти трябва да е насочен да се направи опис (кадастър) на поземлените имоти, които има в областта".
През 1880 г. Областното събрание е одобрило Закон за кадастъра на Източна Румелия, който представлява главно указания за въвеждане на поземлени книги.
В последвалия около 20-годишен период са направени три неуспешни опита да се въведе поземлен кадастър в страната.
При неуспеха на идеята да се въведе поземлен кадастър в страната, през периода 1903 - 1904 г. правителството предприема измерване и скициране на полските имоти в България по общини - по най-прости и евтини методи за измерване. Въз основа на това незадоволително по качество, но първо цялостно измерване са въведени Oбщинските Eмлячни Книги.
Кадастърът по начало е Опис, Регистър на поземлените имоти в дадена страна. С течение на историческото му развитие той включва и мащабно изображение на имотите с границите им под формата на Кадастрална Карта или Кадастрални Планове с имената (кадастралните идентификатори) на отделните имоти.
Разбира се в онова далечно време, за което говоря в нашето село, Кадастър все още е нямало и това, което се е събирало като Данък Кадастър в нашето село следва да се разбира като Приходен Подоходен Данък, облагане на Поземления Доход. За определянето на размера на данъка е било нужно да се познава площта, вида и стойността на имотите и следователно да се създаде описателна и оценителна ведомост на земите. Във връзка пък с прехвърлянето и разделянето на земя е било необходимо да се познават границите на поземлените участъци.
По-късно Кадастъра като данък е унищожен и е въведен Подоходния Данък.
Данъкът Интизап
Освен посочените данъци, които ще видите на двете снимки от Тефтера, на някои от жителите на Атлари се е налагал и Данъкът Интизапъ.
Данъкът Интизап е Общински налог от продажба на добитък и др. В нашето село е имало много малко жители, които са продавали добитък, затова и много малко от тях са плащали този данък.
Данък за Училището
В Тефтера за посочения период намерих само трима жители, които са плащали Данък за Училището. Възможно е да е имало и други в липсващите листа. С този данък явно са били облагани само, тези, чиито деца ходят на училище, а те явно не са били много след Освобождението.
По-късно ще разкажа и за други исторически документи, където се говори за нашето село Атларе.
Ако някой разполага с някакви документи за нашето село от този период или по-късен или ранен период от време за село Атлари, нека да ми пише ТУК!
~ Мими