Легенди за името Атларе
За името на село Жребчево, произлязло от старото турско наименование Атларе, съществуват няколко легенди.
Легенда за "Атлъдъ - Прескочи Камък"
Когато селото било в местността Истъпич, отиват турски бирници да събират от раята данъци.Видели, че село нямало и са попитали случайно срещнати в този район пастири, къде се е преместило селото и им било отговорено "То Атлъдъ". В буквален превод тази дума означава "Прескочи Камък", или премествам се, или премести се, и оттук поробителят може би е дал ново име на селото, а именно Атларе.
Легенда за "Ахча - Ат - Атларе"
Друга легенда за селото и неговото ново име идва от турската дума "ахча" / коняр/. Може би за благозвучие вместо кон, коняр, да са му дали име АТ, "Атларе". Когато говоря за тази легенда, ще посоча един факт. Турските власти през робството са натоварили някои села със специални задачи. Например селищата около проходите били натоварвани да охраняват прохода и са ги наричали "Дервенци", каквото е било днешното село Змеево, северно от Стара Загора. Може би бившето село Великово да е било натоварено със специална задача да превежда и пренася хора през река Тунджа и оттам да е добило това име Ахча.
Легенда за село Атларци
Другата легенда за името на селото идва от Еленското село Атларци, което и днес съществува, жителите на което село, може би една част, подгонени от поробителя, се заселват в района на бившето село Жребчево. В тази легенда се казва, че жителите на горното село, помагали на българските хайдути в борбата им против поробителя. Тези хора ходели облечени в селска носия, ушита от бял плат. При едно сражение на турската войска с наши хайдути, турците открили участието на атларци по изцапаните им дрехи, което станало при преминаването през една опожарена гора. Турците решили да си оправят сметките с тези немирници. Подготвили голям погром. Атларци разбрали това нещо и без много да му мислят, решили да напуснат роден край с цел да си спасят живота, и не са тръгнали в северна посока, където по всяка вероятност са ги чакали, а тръгнали в южна посока и така стигнали до нашето село. Установили се тук за постоянно местоживеене и оттам селото получило и името на тяхното село Атларе. И така,това село получило ново наименование, а впоследствие при превод, от първата сричка "АТ", което в превод означава "Жребец", станало "Жребчево".
За потвърждение на тази легенда ще посоча един факт. Като започнах да установявам родоначалниците на родовете, установих, че родоначалникът на Бъчварския род, Бойчо, е бил преселник от тази Еленска махала - Атларци. Тези жители на горната махала, колко са били не знам, първоначално са се заселили в местността Суканица и ако всичко това може да се приеме за достоверно, те впоследствие сигурно влизат в контакти с жителите на това село Великово, преселили се в местността Истъпич и може би заедно решават да се преселят на това място, откъдето селото беше изселено.
Защо приемам тази легенда за приемлива?
По сипата на анализа идвам до заключение, че жителите на село Великово бягат от Гермите, защото са били преследвани от поробителя за ставащите обири на турската хазна, а жителите на село Атларци също бягат от поробителя, защото са оказвали помощ на българските хайдути и ето, събрали се хора по съдба и решават да живеят съвместно.
Защо се дава ново име на селото "Атларе"?
Вероятно е станало със съгласие на двете общности. Новото село не бивало да се казва Великово, защото то било известно на турските управници и да не е Атларци, защото това село било известно на поробителя и вероятно затова се дава ново име на селото не Атларци, а "Атларе".
Тази легенда е най-приемлива. От нея идва и другата легенда, която развива Минчо Желев за името на селото "Атлъдъ" ("премести се").
Че селото в Гермите се е казвало Великово, смятам че място за спорове няма, защото в местността Асанката е имало турско село или просто "турска махала", която се е казвала "Великьой" - наименование от две думи (Вели - турско име, и Кьой - село).
Затова в заключение на тези легенди твърдо заставам зад гореизложената и пак казвам, ако някой успее да намери нещо по-правдиво, приемливо, готов съм на дискусия. Разбира се, всяка легенда е предположение. Тези легенди колкото са вероятни, толкова и са невероятни, но те се разнасят между нас и тъкмо за това ги посочвам в тези материали.
Защо селото се е преместило от местността Истъпич?
Така или иначе, приемам, че тук в местността Истъпич село е имало. Като деца пак нашите дядовци са ни разказвали тези факти. Защо се е преместило селото от този район, сьщо има легенди и ето какви са те.
Най-вероятната легенда, която е и най-приемлива, е преместването на селото по причина, посочена по-горе: липсата на вода. В този район изворна вода няма. Единственият водоизточник е река Тунджа, а както посочвам по-горе, реката от една страна е далеч, а от друга бреговете до нея са много стръмни и трудно проходими и още веднъж подчертавам, че тази легенда е най-приемлива.
Като изхождам от околностите на този район, каквито съм посочил, и тези около местността Гермите, подчертавам дебело, че село в този район е съществувало. Да погледнем местността Шоото. Тя и днес е едни голи баири, което говори, че в резултат на поголовната сеч горите по тези места са унищожени.
~ Иван Данев Кузманов
Дали Легендата за село Атларци е достоверна?
Изложената Легенда за Атларци от Иван Данев Кузманов е такава, каквато вероятно му е била разказана от други жители на село Атларе - Жребчево. И както самия автор на книгата казва, всички тези легенди са само легенди, може да са вярни, но може и да не са вярни. За съжаление трудно е да се провери нещо и удостовери верността му, когато няма исторически доказателства за това.
Около 2008 г. Цветана Ташева Икономова от Лясковец е посетила самото село Атларци. Там обаче, тя е установила една съвсем различна Легенда за село Атларци, с която ще ви запозная в следващата част.
~ Мими