Топонимията на Новозагорска Околия
За настоящата публикация искам да благодаря на Марко Марков от Нова Загора, който работейки над родовата история на родното си село Асеновец, попада и на материали и за нашето село Атлари - Жребчево.
Така, както и в предходната публикация и книга, и тук попаднах на имена на местности, които са изписани по начин различен от този на Историята на село Жребчево от Иван Кузманов. Така че, моля ако някой знае как точно се изписват дадени имена, нека да ми пише ТУК!
Също така ще срещнете съкращения, които съм ги оставила така, както са написани в самата книга.
Наред с всичко друго, което ще прочетете тук, искам да ви обърна внимание на кушиите, които са се провеждали на Тодоров ден в Адалъка, факт, който предполагам е слабо известен.
~ Мими
15. Жребчево (до 1906 г. Атлари)
Жители имена
Жребчевец, жребчевци, жребчевски.
Население
1880 г. - 277 жители Българи, 1990 г. - 505 жители, 1921 - 556 жители, 1960 - 532 жители. (АрЕМ; Сп.21; Сп30; Сп. 56).
Селото се намира на север от град Нова Загора в южните поли на Меджерлика, на левия бряг на река Тунджа.
Стари имена
Р. Стойков (1959:408) сочи варианти на СелИ: 1628 г. - с. Йени кьой, с друго име Ахадлар, 15 в. Ахадлар кюви. В турски документ в т. 26 на ТИБИ (турски извори за българската история) (1986:329) от 1627-1628 г. селищното име е споменато като Йени кьой, Ахадлу, Атлари, облагано с 6 ханета. Е Грозданова (1989:422) цитира селищно име - Йеникьой с друго име Ахадлу, нахия Новозагорска - през 1613 г.
Археологическа картина
Срещу селото на десния бряг на река Тунджа личат следи от крепост - Градище в кръгообразна форма. Намират се стари монети и кюпове (Делирадев, 1953, т.1: 237). Според Велков, Кр. (2000:25) споменатата крепост е най-значителната в района. 3 от крепостта има брод на река Тунджа, на прекия конски път за Твърдишкия проход, което според Георгиев, Г. (2000:15) дава основание на историците да я идентифицират с крепостта Тунджис, спомената у М. Фил. (Попарев, ГИБИ, 1980:139, 148). Следи от стари селища се намират в местностите: Вели кьой, Гермите, Истъпич, Кумлука (Н. Койчев, 1997:404).
На юг от селото минава шосето Нова Загора - Хаинбоаз.
Селищна история
За важното значение на селото говори крепостта, разположена край него (Велков, Кр. 2000:25).
Жребчево възника като част от укрепителната система в областта Загора, факт красноречиво потвърден от изследваната крепост Градище край селото (Георгиев, 2000:14).
Споменато е като Селището с вакъфски статут в Чирменския санджак, облагано с данък (Б. Божков, 2000:41).
Това важно поселение е последователно разрушавано и въздигано (срв. Следите от стари селища край него), а в един следващ етап - робството, според Н. Койчев (1997:64), селото е възстановено от скотовъдци (коняри) от махалата Атларци, Еленска околия, които се заселили в загиналото по времето на Голямата чума (1812 - 1814 г.) турско село Вели кьой. Селото било отново изгорено по време на Освободителната война (Юб. сборник). За миналото на скотовъдството в района говорят кушиите на Тодоров ден в Адалъка.
През 1830 г. много семейства заминават с руските войски за Бесарабия. Някои от тях след Освобождението се връщат обратно.
Селото понастоящем е заличено. То е на дъното на язовир Жребчево, който напоява НовоЗагорското и Сливенското поле. На язовира е изграден ВЕЦ, който е в експлоатация от 1967 г.
Поминък
Скотовъдство, земеделие. Сее се ръж, но най-добре вирее тютюна. Отглеждат се буби.
Махали
Бановската махала, Еленската махала, Циганската махала.
Местни Имена около село Жребчево
Адалъка, Адага, Аргипово кладенче, Аркоръ баир, Бановската махала, Бахчата, Белите камъни, Бентя, Божков трап, Божурека, Бозалъка, Бойчовото кладенче, Бомбаширската могила, Борчвата, Бухалската стена, Бъкелчето, Бялата пръст, Вадата, Вели кьой, Влайков вир, Ганинто кладенче, Гедика, Гереня, Гермите, Гложето, Големия чукар, Градище, Грамадата, Граово, Гурнак, Гутьови лозя, Гьос тепе, Гюмю търла, Дилян Боаз, Доан кая, Долен Юрт, Дюлята, Еленската махала, Желтата стена, Жълтия камък, Златишкото, Истъпич, Калица, Копошница, Киселците, Клюкня, Ключа, Кокошарника, Колележката, Коненото ребро, Конския агъл, Кораба, Корията, Костов камък, Костов рът, Кръста, Кумлука, Кумлушкото кладенче, Кумнушката каба, Куру чешме, Кьоравия камък, Кюмюрлю дере, Лазаров чаир, Лисичи камък, Локвата, Лъката, Малкия чукар, Мандрица, Марашлъка, Марков рът, Махмудица, Мажденик, Могилките, Нови лозя, Орлова площ, Острешки дол, Павльовто, Пещерта, Писаната плоча, Пладнището, Под усойната, Припека, Пряспата, Пътеката, Ракошница, Реката, Ремсовия кладенец, Салтов габър,Свирчов дол, Скребърака, Средока, Стайков бакър, Станьова трап, Стените, Стожера, Суканска река, Таласъмова урва, Теллевица, Типната урва, Торището, Тресавището, Трънливите поляни, Тунджа, Турските гробища, Търновски път, Усойната, Хайдушките камъни, Хасанката, Циганската махала, Цоньови ниви, Червенката, Черния мост, Чукара, Шетлерските камъни, Язови дупки, Янковите нивки, Ярата.
Езикова археология
Общо 116 имена, от тях 7 турски. За езиков билингвизъм свидетелстват имената като Истъпича - турски облик на българското Стъпица, с протеза -i, както и Махмудица, със славянска наставка, добавена към турско лично име.
Старинни са ВИ Копошница, Ракошница, Соканца и местно име Колележката, Ключа, Пряспата, Стожера. Те указват ранното възникване на селото, а процесите на билингвизъм говорят за приемственост между староседелците и обитателите на по-късно създадените поселения. Преосмислянето на селищно име Ахадлар, 15 в. Ахадлар кюви с юрушкия етноним атлари "коняри", срв. селищно име Атлари, показва превключване на семантичния код при смяна на населението.
~ Из "Топонимията на Новозагорска Околия"