Създаване на Българската Държава
През 681 г. се основава Първата Българска Държава, която за 13 века е преживяла големи и малки събития от съдбовен характер, от които най-забележителното е пет вековното османско робство, започнало през ХIV в. и завършило през XIX в.
След създаването на Славянобългарската Държава от Хан Аспарух, българите трябвало с оръжие в ръка да защитават нейното по-нататъшно съществуване.
Хан Тервел /700-721 г./ не само успява да закрепи създаденото от своя баща, но и да разшири границите на младата Българска Държава на юг от Стара планина.
В началото на 700 година земите на равно Загоре били включени в пределите на България, населена с Траки, Славяни и Прабългари.
След падането на България под Византийско иго /1018 г./ имперската власт започва да възстановява античните или да заменя българските селищни имена с гръцки. Това са част от предприетите мерки, за асимилиране на коренното население, но трайни успехи не са постигнати, тъй като още в 1186 г. Българската държава е възстановена.
Между 1326-1352 г. османлиите предприемат редица нападения срещу южната част на Балканския полуостров. По това време Българската Държава е отслабена, поради феодалната разпокъсаност и вътрешни размирици.
Султан Мурад I /1362-1389 г./ превръща Одрин в силна крепост. От тази крепост той е изпратил своя военоначалник Лала Шахин, да превземе крепоста Боруйград /Стара Загора/. По късно, последователно превзема Велико Търново, Видин и за България и българския народ настъпва тежко, петвековно османско робство, което прекъсва за дълго време цялостното развитие на държавата ни.
От историята знаем, че с много по-масова настъпателност от Византия и с по-силно подчертано принудителен характер е въвеждано османско-турската типонимия по време на петвековното османско иго.
Сред османо-турските селищни имена преобладават преводните такива, какъвто е случая с бившето село Атларе - Жребчево.
Руско-Турската Освободителна Война от 1877-1878 г. и създаването на свободна Българска Държава, изиграват ролята на буржоазно-демократична революция.
Администрацията на Княжество България пристъпва към уточняване на списъка на селищата и техните имена.
Съединението на Източна Румелия с Княжество България на 06. 04. 1885 г. и отстъпването на Кърджалийско и Девинско на Турция по Българо-Турската спогодба от 20. 01. 1886 г., потвърдена от Цариградската посланическа конференция в Топ Хале от 24. 03. 1886 г. с така наречения Акт за Спогодба, относно делата на Източна Румелия, внасят допълнителни промени в имената на селищата.
Спирам се на тези исторически факти, без да ги анализирам, защото друга е целта. Аз просто ги споменавам, за да бьда по-убедителен по после, когато ще говорим за миналото на нашето бивше с. Жребчево.
~ Иван Данев Кузманов