Легенди за село Атларци
Както вече споменах в предходни легенди, за село Атларци имаме установени две коренно различни легенди.
Първо накратко ще ви представя тук съдържанието на Легендата за село Атларци, записана от Иван Данев Кузманов. За повече информация и твърдения по вероятността на тази легенда, върнете се на предходната страница и прочетете Легендата за село Атларци.
След това ще ви изложа и Легендата за Атларци записана от Цветана Ташева Икономова от Лясковец.
И най-после ще изкажа и моето мнение, какво мисля аз по вероятността на тези две легенди.
И така...
Легенда за село Атларци
Другата легенда за името на селото идва от Еленското село Атларци, което и днес съществува, жителите на което село, може би една част, подгонени от поробителя, се заселват в района на бившето село Жребчево.В тази легенда се казва, че жителите на горното село, помагали на българските хайдути в борбата им против поробителя. Тези хора ходели облечени в селска носия, ушита от бял плат. При едно сражение на турската войска с наши хайдути, турците открили участието на атларци по изцапаните им дрехи, което станало при преминаването през една опожарена гора. Турците решили да си оправят сметките с тези немирници. Подготвили голям погром. Атларци разбрали това нещо и без много да му мислят, решили да напуснат роден край с цел да си спасят живота, и не са тръгнали в северна посока, където по всяка вероятност са ги чакали, а тръгнали в южна посока и така стигнали до нашето село. Установили се тук за постоянно местоживеене и оттам селото получило и името на тяхното село Атларе. И така,това село получило ново наименование, а впоследствие при превод, от първата сричка "АТ", което в превод означава "Жребец", станало "Жребчево".
~ Иван Данев Кузманов
Дали тази легенда е вярна?
Нека да видим какво се казва и в следващата легенда...
Легенда за село Атларци според Атларци
Това е едно проучване направено от Цветана Ташева Икономова от Лясковец, бивш жител на село Жребчево. Тя е посетила самото село Атларци или това, което е останало от него. Там обаче, Цветана е установила една съвсем различна Легенда за село Атларци.
Когато й се обадих, тя ми разказа, че около 2008 г. е ходила в Еленския Балкан да потърси село Атларци и да научи нещо повече. Оказало се, че село днес там няма, само няколко съборетини са останали да напомнят за отминал живот по онези мести, но пък гледката от това бивше село е била прекрасна.
На мястото на село Атларци Цветана открила само едно кладенче и до него едно старо дърво, на което потомците на Атларци ходят да закачват некролози, когато някой от тях умре. Тъжно, нали. Къде живеят обаче тези потомци днес не ни е известно?! Всъщност селото имало един единствен обитател, овчар, който по това време вероятно е бил на паша с овцете и Цветана не е могла да се срещне с него.
Нещо интересно, обаче, което е научила Цветана от Янко Тодоров от съседното село Мийковци, е Легендата за Атларци, която е пълна противоположност на тази, разказана от Иван Данев Кузманов в книгата му История на бившето село Жребчево.
Какво разказва легендата?
Според Легендата за село Атларци, разказвана от жители на село Атларци, не са Атларци тези, които са слезли долу в низината и са се установили в района на нашите земи на село Атларе, а са двама братя, които са избягали от село Атларе, вероятно гонени от турските заптиета и са се насочили към Еленския Балкан.
Първоначално двамата братя се заселили по долното поречие на река Мийковска. Двамата братя живеели задружно, имали семейства, деца, гледали добитък и живота им бил спокоен в Балкана. Но един ден се случило да се скарат много лошо. В същото време децата и на двамата братя играели заедно край реката, както всеки ден. По невнимание обаче, едно от децата се подхлъзва, пада във водата и се удавя. Двамата братя били толкова улисани в кавгата си, че дори и не забелязали какво става, а когато разбрали вече било късно. Тази случка отчуждава още повече двамата братя и тогава единият от тях се вдига със семейството си оттам и се мести още по-нагоре в планината, където основава село Атларци и където днес могат да се видят само 7-8 съборетини.
~ Цветана Ташева Икономова
За вероятността на тези две легенди
Както виждаме и двете Легенди за Атларци са коренно противоположни.Тук ще изкажа само моето лично мнение, което не е задължително вие да приемете като вярно!
Тъй като не разполагаме с исторически факти за село Атларци, от логична гледна точка, аз бих приела за по-вярна Легендата на Цветана Ташева Икономова.
Защо мисля така ли?
Добре известен ни е онзи период от историята ни, преди Руско-Турската война, период на гонения, тежък живот и труд, непосилни данъци. Знаем още, че турците са се страхували да преминават през горите и особено през Балкана по онова време, лоши били Балканджиите за тях. Поради това ми се струва малко вероятно Атларци да избягат от планината, където са били винаги на по-сигурно място, имало е постоянно вода и да слязат долу в по-ниските части на Средна гора, където е нашето село Атларе - Жребчево. Защото колкото и да е Гора, все пак знаем тази част на Средна гора е по-лесно проходима и не е толкова страшна за турците.
Затова и мисля, че може да се доверим на тази Легенда и да приемем, че Атларци са се качили в Балкана от нашето бивше село, което по онова време вероятно се е наричало село Атларе. А е станало Атларци, защото в тази част на Балкана всички села имат подобно окончания на "-ци" в наименованието си. И както всички знаем, дори и в наши дни жителите на село Жребчево все още се наричат Атларци помежду си. Така че вероятно е още да са взели названието на селото от названието си Атларци.
Освен всичко останало тази Легенда се е разказвала от самите Атларци, така че вероятността да е вярна е по-голяма.
Дали тази или другите Легенди, които са се носили от уста на уста са вярни никой не може да твърди с абсолютна сигурност. Но самия факт, че са се предавали от уста на уста идва да ни покаже, че има вероятност легендите или част от тях да са вярни. Така, както е и с песните, които са се предавали от уста на уста, и са били създавани по истински случаи, като песента В Атлари село никакво.
Пак ще повторя, че това е само мое лично мнение! Никой не знае каква е цялата истина!
Ако някой се наема да опровергае едната или другата легенда, или разполага с други исторически факти, нека да се обади ТУК!
~ Мими