Селище, откъдето бяхме изселени през 1961 година
Местоположение на нашето село Жребчево
По-възрастните хора на бившето село Жребчево сме се родили и живели на това място. В тази истина не може да има никаква измама. Като погледнем голите околности на селото, каквито бяха Чукаря, Червенака, Стените, може да направим един основен извод, който е в подкрепа на посочените легенди за селищата в местноста Гермите, Истъпич, че през цялото си съществуване на едно или друго място, жителите на това полубалканско село са били лоши стопани на горските масиви. Безогледно са ги унищожавали чрез сеч и редовното им използване за пасбища на едър и дребен добитък. Селото, както знаем, беше заселено съвсем близо до река Тунджа, а реката е била и беше основен водоизточник.
По-старите хора помнят, че дворовете на жителите на селото са били разположени в близост до реката. Като се захване от Патоците, Милчевските, Баховските, Коененте, Стамовските, всички те са живели просто на брега на реката. До Коенен Дичковия двор е имало големи върби и дълбок вир, в който са се къпали малчуганите и са ловили вкусна риба. Освен това, в околностите на селото, имаше изворна питейна вода, каквито бяха /Клюнкя/ изворчето до старите гробища и други.
За историята на селото относно неговото местоположение и неговите имена може да се спори. Посочвам в началото, че в древни времена възниквали селища. Минавали много години, изчезвали селища. Тогава земята и околностите на бившето село Жребчево са били рядко населени. Земята първоначално е била обща и понеже жителите на селото са били малко, никой не ламтял за земя. Никой не е имал документ за собственост. Всичко ставало по взаимно споразумение. Новите семейства или са получавали земя по наследство или са усвоявали нови земи от никого незаети и така са живеели в задружие и разбирателство. Тази характерна черта за българина и особено за бившето село Жребчево, се е залазила и до днес.
Дядо Петко Дудов за Атлари
Много пъти сме се събирали по повод и без повод. Обсъждали сме историческото минало на селото. Изказвани са различни легенди, въз основа на които са написани горните редове. И все пак, всичко това си остава легенди, т. е. предположения. Лично аз съм привърженик и твърдо държа на тази легенда, за съществуването на селище в местността Гермите, и че то се е казвало Великово. Бях ученик в основното училище, когато съм пасал добитъка из Гложито, Острец със стари хора, какъвто беше дядо Петко Дудов. От неговата уста съм чувал и отчасти запомнил тази легенда. Той ми е показвал белите камъни до Бъчварската нива, олицетворяващи наличието на гробища.
Дядо Милан Гината за Атлари
По-късно, бях гимназист, с ученическа униформа, стояхме младежи пред Черневата кръчма, бях извикан от дядо Милан Гината и той започна с думите:
"Ние сме вече възрастни. Нашия край се вижда затова искам да ти разкажа историята на нашето село, да я помниш и някога да я напишеш, за да се знае от всички".
Дядо Милан Гината започна да разказва с големи подробности, това което съм написал в началото. Тъкмо за това, аз си позволявам да твърдя, че тази легенда за произхода, съществуването и името на селото е правдоподобна.
Минчо Желев Минчев за Атлари
Пак по тази легенда например Минчо Желев Минчев много пъти е изказвал своето мнение, че село е имало на Истъпич. Съгласен съм с него, но пак подчертавам, че преди това, село е имало в местността Гермите. За името на селото именно Минчо Желев е обяснявал, че селото се е преместило. Отиват турски бирници да го търсят и като виждат, че село нямало, питали пастири къде е отишло и им било отговорено: "То Атладъ", и оттам селото било наречено Атларе.
Може тази легенда да е най-достоверна, но все пак тя си остава легенда. Селото е съществувало по поречието на река Тунджа и то си е вървяло с имената. Затова аз смятам този въпрос за приключен, и ако някой знае повече, да го разработи и приложи като притурка на това, що съм написал.
Преди да приключа този раздел от историята на селото, искам още веднъж да подчертая, че няма никаква връзка с първите селища, съществували на Градището, Бозалъка, Комлука и селищата, които дават началото на нашето село, т. е. Гермите, Истъпич, Новите лозя.
Старите столици на държавите са се изграждали по подобие на селищата, запазени от времето на траките и римляните. Да вникнем в нашата история - Плиска, Преслав, Велико Търново, а ако някой има възможност да проучи и види испанската действителност, ще се убеди в тази истина. Тези замъци и укрепления, за който говори Сервантес, са изградени именно по този начин, но всичко това се отнася за един много стар и отминал период, който аз не сравнявам в тези редове и нямам такива намерения. Но понеже говоря за такива селища в района на нашето село, искам дебело да подчертая, че тези стари времена не са предмет на изследване в тази книга. Затова моля да бъда разбран правилно.
Документ от 1626 година
Все още говорим за миналото на селото, произхода и местоположението, за да вмъкна една информация в този раздел, която открих в Националната Библиотека Св. Св. Кирил и Методий - гр. София. Най-напред ще предам дословно записаното в този Документ, след което ще направя съответния коментар.
За какво става дума?
Документ от 1626 година
/Сигнатура - / лист 2 а 081423/
Приходите от данъка Джидие /поголовен данък за мъжете/ от Община Загра-Ахча-Казанлъ / Еникьой/, с. Ново Село с друго име Ахатлъ, т. е. това е бившето село Жребчево, с шест ханета /домакинства/ немюсюлмани са издължили данъка Джидие. Селото спада към община Нова Загора, на окръг Чирмен / Орминион /, Гърция.
Документа е съставен през 1036 година по мюсюлманското летоброене или 1626 - 1627 година по християнското летоброене.
Документ от 15 век, но по всяка вероятност, като се изходи от хартията, води началото си от 17 век.
Селото Ахътлъ спада към Загра Джемдит /обшина Нова Загора/, но в този документ не може да се определи точно дали се говори за селото.
Най-вероятно е началото на 17 век и следват имена на хора:
КОЧЕ /КОЛЕ/ - син на ДАЛЧО /РАЛЧО, РАЙЧО/
ЧОБАН - син на МАЛЕШКО
КЕРГAH /ГЕРГАН/ - син на ЯН /БАНО/
КАЙВАНКУ - син на НИКОЛА
ГРОЗЮ /ГРУДЮ/- син на НИКОЛА
НЕДЕЛЧО - син на ГРОЗЮ
СТОЯН - син на КОЮ
КОЕ /КОЧЕ/- син на ПЕТРЕ
ПЕТРЕ - син на РАЛЧО /РАЙЧО/
ПЕТЯН /ПЕТАН/ - син на МАНОЛ
ПЕТКО - син на ИСКРЕН
ДИМО - син на ИСКРЕН
КОЮ /КОЧО/- син на НЕДЕЛЧО
НИКОЛА - син на НЕДЯЛКО
РАДКО - син на НЕДЯЛКО
ЙОНЧО /ЙОВКО/ - син на НОВАК
ДОМЕН - син на МИХАЛ
ДОБРИЧА - син на ТОДОР
ЧОБАН - син на МАРТИН
ДОБРИ - син на НИКОЛА
ПЕЮ /БЕЮ/- син на МИХАЛ
ТОДОР - син на ПЕЮ
ВАСИЛ - син на ТОНЕ
СТОЯН - син на МИХО
ДИМИТРИЙ - син на НЕНО
ТАНЮ - син на ДЕМИР
ГОРМАТО /ОРМАТО/ - син на ТОНЕ
ВЕЛКО - син на ПОПА
Достоверна ли е тази информация?
И да, и не. Тя е достоверна за това селище, за което е предназначена. Няма основание да се съмняваме в труда на историка Руси Стайков.
За първи път се говори за село Ахча, което в превод означава Коняр, след това Ахътлъ и впоследствие Атларе, и оттук Жребчево.
Но дали всичко това е вярно, може да се спори. Село Еникьой е Ново Село. Замесено е наименованието Казанлъ, т. е. става дума за Казанлък, а тези села никога не са били към Казанлък. Навремето Чирмен, днешния град Елхово, е бил главен окръг, към град Орминион, Гърция, днешна Ористияда, град южно от Свиленград.
Имената на хората са славянски, но много от тези имена в нашето село не са съществували и не сме чували за тях.
И документа завършва така:
"Село Ахатлъ Кьой вероятно в началото на 17 век".
Имената във фрагмента са жители на това село.
В писането на историята, трябва да се позовем на Руси Стайков който е групирал документите до 1960 година, след това има други обобщения.
Забележка: Информацията от Народната Библиотека е предадена от Румен Ковачев.
Върху този документ може да се умува, разсъждава. Ако селото още с падането на България под турско робство е преименувано в Ахча, което означава Коняр, и по-нататък вече да е видоизменено в Ахатла, Атларе и оттук - Жребчево, може да приемем, че действително се отнася за нашето село. Но като вникнем в имената на хората, населявали селото, които наистина са славянски, ще кажем, че поне половината от имената не се срещаха в нашето село. Затова в началото казвам и накрая заключавам, че този документ е верен и неверен. Оставям разсъжденията на вас.
~ Иван Кузманов
! Само едно предположение !
Дали пък селото ни не идва и носи името си от село с подобно име в Елховския край?
! Когато четете написаното тук по-долу, моля имайте в предвид, че това са само разсъждения, базирани на някои исторически документи и факти !
Докато правех Родословното Дърво на моя род установих, че преки родствени връзки имам с 6 от родовете в книжката, възможно е и да са повече, ако можех да се върна още по-назад във времето. А родствени връзки кой знае с колко други родове имам, но за едно такова проучване ще трябва много повече време.
Ние всички, потомците на село Атлари / Жребчево, трябва да сме благодарни на Иван Кузманов, че се е опитал да събере историята на родовете в нашето село на едно място. Но тя е частична, защото един човек не би могъл физически да обхване всичко и всички. Аз отчасти използвах неговата история, отчасти успях да направя Родословното си Дърво благодарение на записките ми от разказите на моята баба Минка.
Но колкото и човек да се опитва да задълбочи проучванията си повече от около 1800 година, частично 1750 година, назад не може да се отиде, защото няма документи за това.
Документа, за който говори тук горе Иван Кузманов със сигурност е верен и истински, но според мен този документ вероятно не се отнася точно за нашето село Атлари.
Когато четях и безброй пъти се рових из родовете на нашето село и особено в моя род открих предци с имената Добри, Никола, Михал, Пейчо, Пена, Коенен, Кояна, които се срещат и в този документ. За бащата на Добри, Симан, се знае, че е роден през 1770 г. (доста след периода, за който се говори в документа) и идва от село Козарево (близо до Ямбол) или Елхово.
Съвсем близо до Българската граница, но на турска територия, днес се намира село Ahlatli.
Възможно ли е това да е селото, което в документа се нарича Ахча или Ахатлъ кьой?
Освен това в Родословното ми Дърво забелязах една постоянна закономерност (предполагам и във вашите ще е така), т. е. имената в даден род се повтарят през едно поколение, като когато са имали повече деца, родителите са вземали имената не само от страна на бащата (задължително), но и от страна на майката, братя и сестри. А знаем, че Добри е имал син Никола, което означава, че в предшествениците си е имал роднини с името Никола.
Така, че възможно е тази фамилия наистина да идва от Елховския край и да се говори и за нея в документа от 1626 г.
А кой знае дали семейството на дядо Симан не е дошло в нашия край с името на селото ни Атлари?
Но това никой не може да ни каже днес със сигурност!
Не на последно място искам и аз да подчертая, че някои от посочените имена тук горе наистина не се срещат в никой от родовете. Този факт подкрепя и моето предположение, че вероятно документа не се отнася точно за нашето село Атлари, а за село с подобно име в района на Елхово – Турция.
Още веднъж искам да подчертая, че това е само мое предположение!
В Националната Библиотека Св. Св. Кирил и Методий тази година попаднах на една сигнатура на турски документ. Документа е датиран от 1628 година и явно се отнася за село Атлари / Жребчево, но когато бях там в Ориенталския отдел на библиотеката нямаше кой да го преведе. Ако някой може да отдели един ден време и да отиде до там, ще му дам тази сигнатура за да се провери.
Възможно е в турските документи да се намерят и други подобни сведения, но засега това не се знае.
Ако някой се наеме, може да направи по-задълбочени проучвания и да открие нещо по-вярно и ценно за нашата история.
Забележка: Иван Кузманов по-горе е изписал името на селото по няколко различни начини, а именно: Ахатлъ, Ахътлъ, Ахатла. Не ми е известно дали това са печатни грешки и кое е вярно!
Втората забележка касае абзаца, където се говори за поголовно изсичане на горските масиви в района на селото. Лично аз не съм съгласна с това, макар и да не съм живяла в онези стари време. Поне от това, което баща ми Петър Цонев е разказвал и което и до ден днешен може да се забележи на някои места е, че дърветата не са се изсичали поголовно поне в най-ново време, преди изселването на село Жребчево. Имало е някакво неписано правило при изсичането на горите, според което на определен брой дървета в даден кръг, в средата се е оставало едно дърво, наречено Байрак, което да доминира при растежа на следващите нови дървета около него. Така теренът е можел да се наблюдава от това по-високо дърво и това е помагало особено на пастирите да наблюдават животните си на паша.
~ Мими