Истински Истории за Дядо Симан от турско време
Разказите на Баба Минка
Село Жребчево, 1920-1930 г., Учителката Мара Даскалова със семейството на Георги Чомбаров
Ако някой познава всички тези хора на снимката, нека се обади!
Когато написах материала за Турското владичество, някои в интернет останаха недоволни, че е написано така, а не робство. Много управления са се сменили у нас от онези далечни времена. Историците, като че ли се научиха да се въртят като политиците и благодарение на тях историята започна да си върти опашката. А ние обикновените хора не знаем на кого да вярваме и коя е била истинската история!
На времето ни учиха, че църквата винаги е била в интерес на управляващата класа. Мисля че това общо взето е било така. Но от днешна гледна точка бих казала също, че историците винаги са били в служба на интересите на управляващата класа. Фурнаджийска лопата, днес така ни отърва, а утре не. А не бива! Защото Историята е една, и ако днес ние не я запишем, не я запомним такава, каквато е, то утре всеки може да каже каквото си иска.
Затова искам да кажа на всеки, който мине през този сайт, че целта на сайта е да се опита да събере колкото се може повече от историята на нашето потопено село Атларе - Жребчево. Основно се ползва историята, написана от Иван Кузманов, но тя ще бъде донаписана и обогатена и от неговите жители и наследници. Фактите, базирани на официални документи, са отразени такива, каквито са се запазили до днес.
! Написаното тук по-горе е лично мнение и не е задължително да го приемате !
Как е правилно да се каже - турско Робство или Владичество?
Тъй като аз не съм историк, няма да взема нито едната, нито другата страна, оставям тези спорове на историците.
Но безспорен факт е, че турско управление, владение или владичество е имало и това никой не може да го отрече.
Tълкувание на думите Владичество и Робство?
Ще ви предам дословно тълкуванието на тези думи, така както ги тълкува Българският Тълковен Речник!
Тълкувание на думата Владичество:
Политическа власт, господство, обикновено над чужд народ.
Тълкувание на думата Робство:
Състояние на роб, робуване, робия, иго, подчиненост, зависимост, безправие, ярем, бреме, мъка, хомот, покорство, пленничество, крепостничество, феодализъм, владичество.
Тълкувание на думата Роб:
В исторически план, в робовладелското общество робът е безправен човек, който се купува и продава като стока, има реален пазар за роби. Робът е потиснат, поробен от чужда държава човек. Той е безволев човек, който се е оставил във властта на някого или който се е поддал на страст, на порок, на увлечение и др. Робът е пленник, безправен, подчинен, зависим, затворник, крепостник, рая, слуга, ратай, безличен, раболепен.
Всички тези тълкувания ни ги дава Българският Тълковен Речник. Както ще забележите всички те се преплитат и препокриват взаимно. Така че дали ще се нарече Владичество или Робство, или просто турско време, аз просто приемам всички за вярни!
Истински Истории за Дядо Симан от турско време
Отдавна исках да ви разкажа тези кратки истории от онези далечни времена.
Днес все още съжалявам, че не съм питала повече моята баба Минка да ми разкаже повече истински истории от онова далечно време, времето на нейните баби и дядовци. Но и това, което знам, ще споделя с вас, за да се помни и знае, защото е споделено от първа ръка!
Начина на изразяване и някои от изразите, които ще прочетете тук по-долу ще предам дословно, така както ми ги е разказала моята баба Минка, така както продължавам да ги чувам в ушите си и искам така да останат!
Благодарение на записките ми от баба Минка и книгата на Иван Кузманов, успях да открия информация за предците си, която идва от далечната 1770 г. насам.
Единият дядо на моята баба Минка се е казвал Симан Добрев и е роден около 1850 г. Неговият род били животновъди и добре преживявали с това. Но не си мислете, че на времето като се каже, че са живеели добре или са били малко по-богати, това непременно означава като днес, че си винаги спретнат и чист.
Напротив, Българите са били отрудени хора, както казваше баба ми: „гащите им са били все пълни осили“! А да имаш много животни, означава и да работиш много, няма почивни дни, няма ваканции, добичетата искат да ядат всеки ден! Затова на времето и семействата са били по-многолюдни и са живеели всички заедно, няколко поколения и семейства, за да си помагат в общата работа. Те не са наемали хора за да им помагат в тази работа, а всичко тях е чакало да свършат.
На пазар с добитъка в Цариград
Дядо Симан е бил също така и добър търговец, и няколко пъти е ходил до Цариград (Истанбул) да продава овцете си. Когато годината е била добра успявал да препечели нещо.
Може ли да си представите само как е ставало това?
Нямало е камиони, нито влакове за това, а пеш с добитъка до там. Много дълго и изморително е било това пътуване, и за добитъка, и за хората, но никой не се е оплаквал.
А после с препечеленото се е купувала друга стока, нови млади животни, слама за добитъка през зимата. И така въртележката се е въртяла, но супер богати не са можели да станат хората.
Както вече писах, Българина по онова време е трябвало да плаща непосилни и много данъци, над 10 вида данъци! И това в добра година. А когато годината се случи лоша? Данъците са си данъци и пак е трябвало да ги плащат, въпреки всичко!
Тежък, много тежък е бил животът на Българина по онова време!
Случка в Черковската кория
Не само до Цариград, но и до околните села е ходил често дядо Симан, да продава животни или да купува слама за зимата за добитъка. Веднъж, ходейки по селата, дядо Симан отишъл и в село Черково (Братя Кунчеви). За да отиде до селото е трябвало да мине през Черковската кория (Черковската гора). Както бил качен на коня си, обаче го завардват и замерят с пищов турците. Раняват го в ръката.
Станало му лошо на дядо Симан да види много кръв, но се хваща здраво за гривата на коня, пришпорил го яко и така конят го завел в конака (там, където той е отсядал за през нощта). Като го видели хазаите му, много се изплашили, но свалили го те от коня, превързали го и го оставили да се съвземе. Зачудили се, обаче кой от селото да изпратят до Атлари за да каже на близките на дядо Симан, че е ранен, но все пак е добре и ще се оправи. Опасно било да се минава през Черковската кория, хората се дърпали и не искали да минават оттам. Имало обаче едно момче в Черково, то си нямало родители, нито брат, нито сестрица, затуй решили него да изпратят, ако го убият, за него поне никой няма да плаче. Качило се момчето на коня и право в Атлари отишло да донесе лошата вест.
Дядо Симан имал 5 сестри. Аз успях да установя имената само на две от сестрите и на още двама братя на дядо Симан – ако имате данни помогнете и за останалите!
Една от сестрите на дядо Симан е Къна Добрева, която се омъжва за Иван Пашов и им се ражда син – Д-р Иван Иванов Пашов, който по-късно от 01. 11. 1949 г. до 22. 12. 1952 г. е кмет на град София.
Като видели отдалеч на коня на брата си друг човек, сестрите на дядо Симан се завайкали и рекли:
„Братя са го убили, коня иде, него го няма!“.
По двора ходели, руси си коси разплитали и плачели.
Наближило момчето с коня, слязло от него и казало:
„Недейте плака, той в ръката е замерян, ама ще оздравя, нищо му няма!“
Така и станало и дядо Симан е оздравял след тази случка.
Песен за Черковската Кория
Както писах, когато говорих за Турското Владичество по нашите земи, за Черковската Кория има песен, това ми го е казала моята баба Минка.
Възможно е тези изрази тук горе, които съм записала от баба Минка, да са били част от Песента за Черковската кория. Жалко ако тя се е изгубила във времето и никой не я е записал или помни.
Аз се опитах преди време да потърся тази песен в интернет и сигурно някои от вас помнят това, но за съжаление и до ден днешен не успях да я открия.
Тази песен е свързана и с нашето село Атлари, така че ще съм благодарна на всеки, който успее да намери тази песен, дори това да бъде само текста й!
Черковската кoрия (гора) се намира в районa около Река Черковска, това е около село Братя Кунчеви (Старозагорско) и Новозагорско.
Ако имате сборници с песни или сте я чували, и не ви представлява трудност, моля потърсете или попитайте!
Ако успеете да откриете Песента за Черковската Кoрия, моля Ви, Пишете ТУК!
Как запалили дома на дядо Симан?
Семейството на дядо Симан било заможно, по представи за онова време, и у тях често обичали да ходят турците на софра. Дори и да е била късна вечер, семейството е трябвало да стане, да заколят една овца и да я сготвят, а турците чакали да се наядат и напият хубавичката. Гък не можеш да кажеш, не можело да се роптае срещу турците, думите им били като закон и всички трябвало да се подчиняват и слугуват на тях.
Дядо Симан имал един по-малък брат, Никола, ей луда глава бил той, непокорен. Никола имал приятел, с когото си пасвали в "белите", Злати. Те двамата никак не обичали турците и случвало се да ходят в гората и да колят турците.
Веднъж Никола и Злати видели, че към Оризарската кория отиват двама турци, и без много да му мислят, заклали ги там с ножа на дядо Симан. Върнали се и прибрали ножа, така както е неумит, в капията на дядо Симан.
Да обаче турците се поусетили нещо и тръгнали да правят обиски. Те отдавна подозирали за „подвизите“ на Никола и Злати, и така стигнали, и до дома на дядо Симан. Ако са ги намерили у дома, живи щели да ги изгорят в къщата.
Вечерта, обаче когато турците отиват да обискират къщата на дядо Симан, всички успели да избягат и да се скрият в ръжта. Двора им бил голям, влизат турците и започват да търсят, но никой не открили у дома им. Намерили само две малки деца да лежат и спят на земята. На стената имало скеличка с наредени дрехи. Събарат де що дрехи има и одеяла, и затрупват децата с тях, за да се задушат.
Повъртели се, повъртели се още малко турците, но никой не открили и тръгнали да си ходят. Когато те стигнали до портите, дядо Симан изскочил от ръжта и грабнал децата с него си и пак избягал там. Турците обаче се усетили и се върнали, но разбрали, че е късно, децата били изчезнали. Поприказвали си малко по турски, а после запалили дома на дядо Симан и си отишли.
Случката със Стоте Коча
Веднъж дядо Симан, с препечеленото в Цариград, купува 100 коча. Така е минавал животът на Българина, продадеш едно, купиш друго и се бъхтиш цяла година да увеличиш стадото си и продукцията си. Да, но зимата се оказала много сурова и много дълга, по Гергьовден дори още валяло сняг. И сламата в хамбарите се свършила, а в онези далечни времена не си ли приготвиш достатъчно сам преди зимата, после няма откъде да намериш слама. Наложило се дядо Симан да събаря сламата от плевниците си, за да храни животните. Но и тя била крайно недостатъчна и свършила. А лютата зима все още върлувала, животните измрели, а дядо Симан се пропил от мъка и болка.
За съжаление Дядо Симан е умрял много рано, още когато на баба Минка майка й - Рада Симанова била мома.
Как са живеели Атларци през турско време?
Тежък, много труден и изнурителен е бил животът на Атларци по онова време. Работиш убийствено, като вол, плащаш непосилни данъци, едвам преживяваш и свързваш двата края. И домове са нямали като в наши дни хората, а керпичени къщички, колкото да са на прибрано и сухо. Лятно време са се блъскали по нивите, да изкарат малко житце за ядене, слама за добитъка през зимата. А други пък са водили на паша животните през това време. Храната е била оскъдна и се е ядяло това, което си произведеш сам, сеяло се е ръж, овес, памук, боб, картофи. А от овцете са добивали вълна за дрехи, мляко, правели са сирене. Плодовете се обирали старателно от дърветата и се сушали на ошав (аз пък го помня като ушаф от баба Минка, която продължаваше да суши плодове и след като вече не живееше в село Жребчево), който зимно време се варял с вода, нещо като компот, но без захар. Нямало е пазари, нито магазини на село, разменяла се е храна за други хранителни продукти между хората. А зимно време хората са седяли повече край печката, мъжете хранели животните в плевнята, а жените са тъчали платна за нови дрехи или са плетели дрехи и чорапи от вълна.
Ето така са живеели моите и нашите предци от село Атлари или още наречено Атларе!
Най-накрая пак ще повторя, че съм предала разказите на моята баба Минка, така както ми ги е разкала тя, така както искам да останат и да се помнят и знаят!
Ще се радвам, ако и Вие, потомците на Атларци, споделите нещо интересно за нашите предци, не само от турско време, но и по-късно. Всяка една случка от историята на нашите предци би била интересна да се чуе, запиши и да се помни! Пишете ТУК!
~ Мими