www.atlare.com lg70Положение, Граници и
Административно Устройство

На някои от тези въпроси Иван Кузманов е отговорил, когато подробно описва месторазположението на селото, съседните му села и градове, и където е посочил разстоянията от селищата до село Жребчево. Тези данни се отнасят за мястото, откъдето селото ни е било изселено през 1961 година.

Първо ще прочетете това, което е написал Иван Кузманов в книгата си за административното управлението на нашето село Атлари - Жребчево, а след това ще ви разкажа за Петър Караманов, който е бил кмет на селото през 1941 - 1944 г., ще ви разкажа точно тази история, за която накратко споменава автора на книгата, а така също някоя друга история за него, разказана от неговата сестра и моята баба Минка Караманова.

~ Мими

 

Тук искам само да подчертая, че нашето бивше село и то вероятно става дума за местоположението му на Гермите, е било едно от централните села. Вярно е това, че то не е било голямо, но вероятно съседните села са били още по малки. В турските справочници, са отбелязани точните километри между селата. В потвърждение на тази легенда идват изводите, че селото било разположено на главен път, свързващ старата столица на България с големите градове на поробителя.

Положение след Руско-Турската война 1877 - 1878 г.

Освобождението на България идва в резултат на Руско-Турската война /1877 - 1878 г./, която бележи нова светла страница в историята на нашия народ и открива пътя за развитие на страната ни. Тя ликвидира турската феодално-деспотична система върху територията на България и разчиства пътя за капиталистическото развитие. По такъв начин Руско-Турската война изигра фактически ролята на буржоазно демократична революция. С тази война е ликвидирана турската феодална власт и възстановена Българската държава. И така, завинаги се утвърди Българо-Руската дружба.

Днес някои историци /русофоби/ искат да омаловажат тази историческа действителност. Голямата истина е такава, че ние Българите сме признателни и вечно трябва да сме признателни на Великия руски народ, дал стотици хиляди свидни жертви за нашето Освобождение от това мрачно пет вековно робство, през което е било спряно всякакво развитие на нацията.

Русия не само е освободила Българския народ от турско робство, но му оказва голяма помощ за изграждане на младата Българска държава. С тяхна помощ са положени основите на местната и централна Българска гражданска власт, чиито служители, обучени от руски офицери, постепено поели управленческите функции.

По силата на Берлинския договор, под натиска на западно-европейските страни, новоосвободената Българска държава е разделена на три: Северна - образува Княжество България, Южна - се предава като автономна област Източна Румелия на турската империя, а Македония и Родопският край, остават под владението на Турция.

На 01. 05. 1879 г. руските войски напускат България.

На 06. 09. 1885 г. става Съединението на Северна България с Източна Румелия в едно отечество. Преградата между двете части на България, били пометени от бурно надигащи се народни маси.

Едва през 1912 г. Македония и Родопският край, получават своята независимост. Към Турската империя, остава Одринският вилает. Така по този начин и до днес източния въпрос остава неразрешен.

По време на временното Руско управление, градовете Сливен и Пловдив станали центрове на губернии в Източна Румелия. Към Сливенска губерния влизат и гр. Стара Загора с неговите околии: Чирпанска, Казанлъшка, СтароЗагорска и НовоЗагорска.

Според органическия Устав на Източна Румелия, приет на 14. 04. 1879 г., Стара Загора е била един от шесте департамента /окръга/ с придадените към него кантони /околии/. Тристепенното административно деление на окръзи, околии и общини било потвърдено от приетия от областното събрание на 29. 11. 1879 г. Правилник.

На 13. 11. 1880 г. Областното Събрание гласува Закон за Административно-териториално деление на областа. И на това събрание Нова Загора остава към Старозагорска област с придадените й села, каквото е и село Атлари - Жребчево.

Кметове на село Атлари - Жребчево

Според органическия устав, всяко селище в страната, колкото и малко да е било то, включително и нашето, имало право на общинско самоуправление /чл. 183/. То било самостоятелна юридическа личност, със своя територия, население и имущество.

Ръководни органи на всяка община били Кмета и Старейшенският съвет. Кметът се избирал за една година от жителите на общината. Избирателно право имали мъжете, навършили 21 години. За кмет се избирал този, който бил най-малко на 30 години. Кмет, избран по този начин, можело да бъде уволнен при доказани сериозни нарушения при изпълнение на служебните задължения.

Задълженията на Кметовете били твърде разнообразни. Като агенти на властта, те следели за изпълнение на областните закони, правилници и наредби. Те трябвало да осигуряват обществената безопасност, отговаряли за събирането на данъците, представлявали общината в съдилищата, грижили са се за общинските имоти, назначавали общински и горски пазачи и пр.

Старейшенският съвет разрешавал най-разнообразни задачи, като: гласуване на бюджета, разпределение на данъците, преразглеждане на общински въпроси за училищата, пътищата, ползуване на горите и мерите, и други. Членовете на съвета трябвало да имат възраст най-малко 30 години.

Като един от първите кметове на селото се помни Петър Бъчваров, който ръководил селото още през турско робство. За него се разнася една мълва. Става дума за следното. Веднъж като се предавал данъка „Яшура" с около 15 волски коли, било закарано исканото жито. Като започнали да предават житото, нашенци се изхитрили и започнали да пълнят крините до половината, а договорката била житото да се предава с крини, а не по килограми. И така половината жито артисало. След това Бъчваров наредил да се продаде житото на търговци и получените пари, казва се в мълвата, били присвоени от него.

Друг кмет бил Злати Мандов. За него също се разнасят слухове, като този: той продал гората, която и сега се нарича Богданмахленското. Нарича се така, защото е продадена на с. Богданово. Възрасните помнят, че тук имахме право само да пасем добитъка, но нямахме право на дърводобив.

Други кметове са били - Георги Кънчев, дядо Иван Пашата /бащата на д-р Иван Пашов/, Жельо Симанов, Иван Петков Дудов.

Друг кмет бил Стайко Дудов. Той е избран по законен път в началото на 1934 г., но на преврата от 14. 05. 1934 г. бил свален и за кмет без избори бил назначен Петър Бахов.

За Петър Бахов се знае, че бил като всички обикновени хора, но клонял към монархистите.

Кметове още са ставали Колю Ташев, Недко Митев, Иван Бахов, Петър Караманов.

Петър Караманов беше кмет през най-тежките години /1941-1944 г./, с малко прекъсване по времето когато е бил запас. Трябва да подчертая, че той запази селото, запази жителите му от издевателства, запази по косвен начин и нелегалните дейци на БКП. Въпреки, че са му нареждали да устройва засади на вероятни ятаци на партизаните, той не е предприемал никакви действия.
При него са отивали жители на селото /може би един или два случая да са били/ като са му съобщавали за забелязани нелегални /партизани/, но той не е съобщавал и не е предприемал никакви действия. Със случая за мобилизираната каруца с брашното от партизаните, той бил заставен да отиде до село Запълня, но там се договорили с Христо Кожухаров /кмет по него време на селото/, че следите на каруцата се губят из селото и не е известно в каква посока е заминала, макар, че за тях двамата да е било ясно, че каруцата е заминала в посока село Оризаре.

Кметове след 09. 09. 1944 г. са били Даньо М. Кузманов, Бойчо Желев, Петко Колев, Добри И. Молдованов и последен кмет при изселването на селото през 1961 год. беше Злати Бахов.

От всички кметове, само Добри Молдованов е имал средно образование, а първите такива, са били само с основно и даже килийно образование.

Дълго време писар в селото е бил Митьо от село Запълня, на всички известен като Писара Митьо.

Когато общината е била самостоятелна, след 1944 г., бирник е бил Илия Господинов, човек с благ характер и достъпен за всички жители на селото.

Малко време като писар в селото е работила и Марийка Бъчварова.

Административно управление в село Атлари - Жребчево

Първото административно деление в областа се извършило през 1880 г. От тази дата, бившето село Жребчево (тогава наречено село Атлари) е прехвърлено към централната община на село Баня. Старейшенският съвет се преименувал в Общински съвет.

В годините на турско робство, може би до началото на 18 век властта в селото била поверена на един пазавантин, така наречения "Арнаутина". Той бил и за кмет, и за полицай, и за бирник, и за всичко.

Към края на 18 век, след назначаването на Мухтарин /Кмет/, се е построила старата община, тази която се намираше до църквата. Състоеше се от две стаи - една за канцелария и друга за склад.

След 1944 г. селото отново се обособи в самостоятелна община и беше подчинена на община Нова Загора.

През 1950 г. беше построена, новата община, състояща се от две стаи и салон /една за кмета и друга за бирника и писара/.

~ Иван Кузманов

 

Петър Караманов - Кмет на село Жребчево между 1941 - 1944 г.

Истории, разказани от неговата сестра Минка Караманова.

Очаквайте линк тук малко по-късно!