Атларе - Жребчево

Срещите на Атларци - на 1 Май!

 

Среща на 1 Май, всяка година, в местността Комлука, яз. Жребчево!

 

1906 г.

Село Атларе е преименувано в село Жребчево с Указ N-462, Държавен вестник 21. 12. 1906 г.

 

Живота на Атларци до изселването на селото

Живееха си бившите жители на село Жребчево спокойно, мирно и тихо. Изкарваха си прехраната с честен труд. В тях нямаше егоизъм, конфронтация, кавги и препирни. Много Жребчевци не са ходили в съдилища, полиция и други репресивни административни учреждения. Жребчевци бяха тихи, скромни, честни, гостоприемни и много трудолюбиви. Те се раждаха в това село, свикваха с неволите на живота от малки, възмъжаваха и остаряваха, и си отиваха от белия свят, без да имат претенции за нещо повече. И когато се разнесе слуха, мълвата, че има вероятност, селото да бъде изселено поради предстоящото изграждане на язовир, всички изтръпнаха, настъпи една апатия, отчаяние. Този слух особенно болезнено се посрещна от по-възрастното поколение. Но както знаем това не бяха слухове, мълва, а стана реална действителност.

След завършване на проучвателните работи по строителството на язовира, Министерския съвет на Република Бьлгария взе решение за неговото строителство, а това решение предопредели съдбата на бившето село Жребчево. В решението на МС е подчертано, че село Жребчево трябва да бъде изселено на друго място. Това беше тежък удар за Жребчевци. Тези хора, които са се родили в това село, живяли и работили в продължение на много години, градили са дом, създавали са семейство, влизали помежду си в различни взаимоотношения, сега трябваше да започват и завършват живота си на ново местожителство. Желанието на Жребчевци беше да им се разреши заселване в град Нова Загора в района на Черневата мелница, но това им желание не беше удовлетворено.

 

1961 г. - Изселването на Село Жребчево

По решение на Министерския съвет, жителите на селото имаха право да се заселят където желаят в пределите на страната, с изключение на София. По решение на ОНС гр. Сливен, с председател Петър Филипов, на Жребчевци се даваше право да се заселят в района на АПК Нова Загора, без да настоявят заселване в района на Черневата мелница. И така мъките на Жребчевци се удвояваха. Кой по роднинска линия, кой с по-малки или по-големи възможности, започнаха да търсят места за ново местожителство.

Тези които имаха близки, като синове, дъщери или други родственици заселили се от по рано в други селища, решиха и се заселиха край близките си. По-голяма част от жителите на селото решиха и се заселиха в близките села, наймного в селата Асеновец и Кортен, в град Нова Загора и другаде. Общо жителите на селото са разселени в 21 селища на страната. Всичко това стана само за 2-3 години, за да завърши окончателното изселване през 1961 година.

Дворовете с постройките бяха изплатени от държавата. Тези средства не бяха достатъчни за закупуване или построяване на ново жилище, но Жребчевци безропотно, като послушни граждани, се подчиниха на правителственото решение. Не е без значение да се отбележи, че може би половината или една трета от отпуснатите средства за заплащане на имотите на Жребчевци, не бяха усвоени. Те останаха като икономии на държавата. На Жребчевци беше разрешено да си развалят постройките и да си вземат всичко онова, което по лично усмотрение, считаха, че ще им бъде необходимо. Нивите, с които жителите влязоха в ТКЗС, не се изплатиха и този въпрос и досега не е уреден.

 

1965 г. - Село Жребчево е заличено с Указ N-57 / 05. 02. 1965 г.

Така това село, съществувало повече от 300 години, след изселването му и преминаването през него на булдозерите, преди завиряване на язовира, приличаше на пущинак. Само някоя останала тухла, камък, керемида напомняше, че тук на това място е имало село, което с указ N-57 от 05. 02. 1965 г. беше заличено от географската карта на България.

Останките на починалите и погребани в източните /новите/ гробища на селото, бяха извадени и положени в обща гробница в местноста Комлука, там кьдето днес се намира новопостроения ресторант Жребчето.

 

За Срещите на Атларци в местността Комлука

Признателните Жребчевци, след изселването им, решиха всяка година на Първи май да се събират в местноста Комлука. Дано тази традиция остане завинаги и нека тя да напомня на младото поколение, че тук по тези места са се родили и живели техните деди и прадеди.

От бившето село днес нищо не е останало. И на най-високите места където имаше построени къщи, те всички попадат в язовирната чаша. Днес тук, където някога имаше едно село, има само води, в които живее вкусна риба.

Такава е съдбата на селото и за да се знае, и помни неговата история, реших да напиша тези редове.

~ Иван Данев Кузманов

Срещите на 1 Май

Жителите на бившето Село Жребчево се разпръсват из цяла България, за да не се намерят и видят никога вече. Поне за по-голямата част от тях е така. Съгласно историята, публикувана през 1998 г. от Иван Данев Кузманов към онова време Атларци и потомци на Атларци има заселени почти из цяла България.

Мъката по родното Село Жребчево у всички негови бивши жители обаче не стихва и трябва да знаете, че е било така до сетния дъх тези хора. Моите баба и дядо винаги говориха с умиление за родното село, а баща и до днес обича да ходи за риба точно по тези, където е било родното му село, то е като допир до твоето детство и минало, нещо, което никога не се забравя.

А у мен, като потомък на тези хора, остава ми само болката и неудовлетворението, че никога не съм могла да се докосна до корените си там, и никога не съм могла да зная колко хубаво наистина е било в Село Жребчево.

През 1976 г. будни Атларци, както още са се наричали Жребчевци, решили да се съберат отново, макар и само за един ден в местността Комлука. Първоначално това ставаше на 2 Май в предвид на това, че на 1 Май имаше задължителна манифестация на времето, и тъй като 2 Май беше също почивен ден.

По-късно всичко се промени у нас и тъй като 2 май вече обикновено не е почивен ден, Атларци започнаха да се събират на 1 Май всяка година в местността Комлука.

 

2 Май 1976 г. - Първа Среща на Атларци

15 години след изселването на село Жребчево, неговите бивши жители и наследници се събират за пръв път след толкова много години. По онова време бях само на 11 години, но помня еуфорията на тази първа среща, всички бяха толкова превъзбудени, прегръщаха се, плачеха и се радваха да се видят след толкова години. Помня как моите баба и дядо, баща ми и другите ми роднини не спираха да обикалят и да търсят и да говорят с техните приятели, другари и съселяни, които не бяха виждали цяла вечност, като че ли! За мен дори нашите роднини, които живеят по-надалеч бяха като нови и непознати хора, и се радвах да видя щастието в очите на всички Жребчевци.

На снимката ще видите Иван Данев Кузманов, който изнася доклад, както и други по-известни и заслужили Жребчевци. Сред тях разпознавам вторият отляво: Бойчо Иванов - първият председател на ТКЗС. Четвъртият отляво е Господин Петков - Директор на СПТУ Атанас Димитров, Нова Загора - един много добър, ерудиран и интелигентен човек, с когото имах удоволствието да работя в последната година преди пенсионирането му.

Ако някой познава останалите хора на снимката, нека да ми пише, за да ги добавим тук!

 

На тази Първа среща имаше една огромна сцена. Първо бяха доклада и речите. А после дойде ред и на по-веселата част, имаше видни фолклорни изпълнители (ако някой помни кои бяха те, нека да каже!) и се виеха много народни хора. А по някое време по обяд всеки разпъна на земята големи софри, извади кой каквото носеше или си купи кебапчета с бира, и сладко, сладко всички си похапнаха сред природата. А след това срещите с роднини и съселяни отново продължиха до вечерта.

 

Среща на 1 Май, всяка година, в местността Комлука, яз. Жребчево!

Тези срещи се провеждат всяка година от 1976 година насам, сега те са на 1 Май, и аз докато живеех наблизо, и имах възможност, винаги ходех на тях с удоволствие.

За съжаление обаче, още от 1977 година лека-полека броя на присъстващите Атларци започна да намаля, по-възрастните дори се изгубиха един по един (това, макар и неприятен, беше повод Атларци да се събират и виждат), а по-младите някак си нехаят за срещите. Но това е разбираемо и по други причини, в предвид на големите разстояния, на които някои живеят и не маловажен е финансоият въпрос на едно подобно пътуване.

На две от снимките, малко по-горе тук ще видите плочата над костницата с останките на Жребчевци и Мемориалната плоча за село Атлари. За съжаление по-късно и двете плочи бяха счупени и унищожени и едва ли някой ще си спомни за тях. Те обаче се намираха в градинката, през Жребчето, където навремето имаше и цветя и една чешма, на която обичаха да поспират уморени пътници или планинари, ходили из гората.

Тъжно, но това е историята!

 

Снимки от Срещите на Атларци

Тук ще вивите малко снимки, правени по време на срещите на Атларци през годините.

Ако желаете и вашите снимки да попаднат тук, моля Пишете ми!

Снимки от личния Архив на Петър Цонев

1977 г., 1980г., 1986г., 1989 г. и 1990 г.

Снимките от 1977г. и 1980 г. съм ги датирала приблизително. Ако не е така, моля кажете ми от коя година са!

Втората снимка от 1986 г. е предоставена от Фонда на отдел "Нова и най-нова история" към Исторически музей Нова Загора. В книгата тази снимка датирана от 1976 г., но не е така. На снимката е сестра ми и аз имам лична датировка на подобна на нея снимка от 1986 г.

 

1977 г.

1980 г.

1986 г.

1989 г.

1990 г.

Снимка от личния архив на Ваня Кирова

2003 г.

Снимки от личния архив на Нено Няголов

2012 г.

 

Най-накрая, но не на последно място, искам да призова всички бивши жителите на Село Жребчево и техни наследници, ако имате възможност, събирайте се на 1 Май и се опитайте да запазите и предадете духа на нашите прадеди и на вашите наследници!

~ Мими

 

Не Забравяйте, на 1 Май, всяка година, в местността Комлука край язовир Жребчево!

Заповядайте!