Историята на Иван Данев Кузманов
Кой е Иван Данев Кузманов?
Иван Данев Кузманов е бивш жител на село Жребчево, Благодарение на когото всички ние, потомците на село Атларе, по-късно преименувано Жребчево, имаме тази История.
При създаването на този уеб сайт ще бъдат използвани исторически факти и информация за селото от неговата книга "Историята на бившето село Жребчево". Информацията от тази книга ще се приема за достоверна, тъй като за момента няма друга информация. Ако някой разполага с друга и достоверна информация може да пише ТУК!
За написването на книгата и историята на селото, тук долу ще прочетете как и по какъв начин тя е била написана от самия Иван Данев Кузманов.
Автора на сайта за
"Атларе - Жребчево - Историята на едно потопено село"
Дълго време ми се въртеше в главата да направя нещо и най-после в лето 2015, тази идея ми се избистри и реших какво и как да го направя. Аз, Мими, потомка на бившето село Атларе - Жребчево, като създател на този сайт се заемам с нелеката задача, както вече знам, да се опитам да намеря и друга информация за селото от националната и други библиотеки и архиви, но най-вече ще разчитам на помощта на всички други потомци на бившето село Жребчево. Надявам се все някъде да има запазени стари снимки и записани разкази за живота, бита и обичаите на нашето потопено село Атларе - Жребчево.
Правенето на този сайт ще отнеме много време, вероятно години, докато се опитам да открия и други потомци на нашето потомено село, така че може да се връщате отново и отново към него и да намерите нещо ново.
Ако някой познава потомци на бившето село Жребчево, моля, нека направи достояние този сайт и той да ми пише ТУК!
А ако имате профил във Фейсбук, може да ни откриете в групата ни:
Атларе - Жребчево!
От автора на сайта
Минка Цонева
Иван Данев Кузманов за написването на книгата
"Историята на бившето село Жребчево"
"Реших и написах maзu история, Историята на бившето село ЖРЕБЧЕВО, но видях и разбрах, че това не била никак лесна работа. Завиждал cъм на тези селища, в които са се родuлu и израстнали колоси от литератори, историци и съм си мечтал защо в нашето село не са се родили такива личности. Знам че ще има много, които ще бъдат несъгласни с това което съм събрал и отразил в тази история. Много ще се питат от къде съм взел тези факти и са отразени като достоверни. На всички неверни Томовци ще отговоря, че от много години, при много наши срещи, разговори по тази история на нашето бивше село, сме говорили, че трябва да направим нещо. трябва да се напише историята на селото. Определяли сме определени лица, които трябва да направят това, но за съжаление, никой нищо не е направил. Никой не се ангажира да събира материали и да напише това, което всички Жребчевци желаем. Знам, че ще има и такива, които ще кажат, че „ако бях аз, щях по-сполучливо да напиша историята". Да! Сигурно така щеше да бъде, но на всеки бих отговорил с една дума: „Кажете, мили приятели, как се пише история без данни и без документи".
Аз съзнавам, че ако бях започнал да събирам материали преди 20 и повече години, щях да бъда по-убедителен в умозаключенията. Мислех cu че ще има по смели от мен, по-можещи, които по-сполучливо биха направили това творение, но не се явиха такива. Ако изпълнението на тази задача беше започнало в навечерието на заличаване на селото, тогава когато имаше живи свидетели, които сигурно са знаели повече от мен, тогава когато архивите на селото бяха на местата си, убеден сьм, че това творение, щеше да бъде по-пълно, по-сполучливо и по-обхватно.
Лично съм проучил доста подобни истории, разговарял съм с други пишещи братя и ми е било отговаряно, че съм се заел с много отговорна и сложна задача. Да, беше трудна, но вече свърши. Ако има недоволни, нека приемат моя труд като основа, да издирят нови доказателства и да направят нещо по-хубаво, по-пълно и задоволително.
Знаете ли колко време се губи за уточняване само на един факт? Да вземем например въпроса с участвувалия нашенец в опълченските дружини при освобождението на България от турско робство. Няколко пъти сьм ходил go музеите в Стара Загора и Казанлък. Разговарял съм с хора от село и все нищо не съм откривал. Най-накрая се добрах до това, което съм записъл. Или дa вземем въпроса с родовете. Исках да напиша имената на нашите деди и nрaдeдu, приблизително отпреди 200 години назад, но само в някои родове това съм направил сполучливо.
Разговарях с наследници от родовете, но на много места ми отговаряха, че не знаели миналото на рода си. Много малко бяха като Никола Петков, Минчо Желев, Георги Бъчваров, Колю Дичков, Петьр Караманов, Петко Бойчев и особенно Бахо Катаринов, които задълбочено, с големи подробности разказаха това което съм записал.
Много време съм загубил за прочитане на мемоарна литература от историци и пътешественици. Всяка една от тях съм чел с голям интерес и с надежда, че ще открия нещо за бившето наше село, но уви! Такива данни никъде не срещнах. Открих пътешественици, които са минали през Нова Загора, но не открих такива, които да са минавали през нашето село. Някои от тези факти, които съм записал, са отразени по аналогия и те по моя преценка се отнасят за всички селища в нашата поробена страна.
Спирам дотук, без да се впускам в по-подробен анализ. Нека всеки читател лично дa си го направи.
Съзнателно, не се спирам на финансовия въпрос, който също не беше много лесен. Още веднъж голяма благодарност на тези, които ми съчуствуваха, които ми помагаха при създаването на това творение. На всички приятно четене."
От автора на книгата
Иван Данев Кузманов