Исторически Документи от 1877 - 1878 г.
Както вече писах, когато представих някои Исторически документи от периода 1884 - 1885 г., много трудно е да се намерят документи от този отдавна отминал период, още повече, че преди това едва ли е имало много документи на Български език и ако е имало нещо, то сигурно е било унищожено.
Доста време се рових из интернет, за да се закача за някоя сламка, която говори за село Атлари, но това, което открих не беше много. По-късно когато посетих Националната библиотека в София се опитах да проверя тези документи, но не беше много това, което може да се научи.
Ще ви разкажа и покажа някои книги, където се говори за село Атлари. А най-после ще научите и нещо интересно за Църквата на село Атлари Свети Георги!
Книги и Сборници от 1877 - 1878 г.
По време на Руско-Турската Освободителна Война 1877 - 1878 г. у нас е имало пътеписци, които са оставили достоверни следи и тук-там в документите им, може да се срещне и името на нашето село Атлари.
Такива са следните три книги и снимки, където се споменава за село Атлари:
Фёдор Григорьевич Чернозубов (1863—1919)
1. Описание на Руско-Турецкой Войны 1877 - 1878 г. на Балканском полуострове.
Ето какво се казва за село Атлари там:
"Според сведения, турците се събират в Ени-Загра (Нова Загора), и генерал Гурко заповядва на командира на сборната казашка бригада полковник Чернозубов да заеме пределните пътища, излизащи от Ени-Загра, а именно Чанакчии (Горно Паничерево), Атлари и Оризари, на всеки по стотина войници."
Какво се е случило след това, повече информация няма.
Повече за това, кой е бил Фёдор Григорьевич Чернозубов (1863—1919), кликнете на името му за да разберете!
2. Статистически алманах на Старо-Загорский департамент.
3. Сборник материалов по Руско-Турецкой Войны 1877 - 1878 г. на Балканском полуострове.
4. Болгарское ополчение и земское войско к истории гражданского управления и оккупации в Болгарии в 1877-78-79 г., Генерал-майор Н.Р. Овсяный
"Деревни, расположенные в горах: Юруклер, Алобас, Чераджи, Черсова, Джумали, Уресари, Заполния, Твардица, Кузас-Мади, Кунари, Хаинкиой, Кара-кайя, Есшекчи, Балабанджи, Чанакчи, Атлар, Лидже, Кривагруша."
Снимки на първите три документа:
История на Нова Загора и Личен Архив на Стефан Стамболов 1894 г.
Други две книги, където също се говори за нашето село Атлари са:
1. Историята на Нова Загора: Новозагорско през вековете, 1997 г., Никола Койчев - където се описва подробно нашето село, къде се е намирало то и кратка история за Атлари - Жребчево.
Ето какво пише в тази книга:
"Жребчево, Атлари
Селото е разположено по левия бряг на Тунджа, гдето завършват южните поли на предпланината Меджерик. Първоначално върху западната част на селото се е намирало турското с. Вели кьой, което загинало по време на "Голямата чума" (1812 - 1814 г.)..."
В тази книга намерих малко повече информация за село Атлари, затова ще се спра на това в следващата публикация.
2. Личен архив на Стефан Стамболов, където има запазена една Поздравителна телеграма от кмета на село Атлари, Новозагорско до Стефан Стамболов по повод успешното решаване на училищния и църковния въпрос в Македония 19 април 1894 г.
Виж снимките тук:
После Войны - 1878 г. - Немирович-Данченко Василий Иванович
Една много интересна книга, която може да се закупи и ползва в интернет е книгата на Немирович-Данченко Василий Иванович - После Войны, където той подробно е описвал Руско-Турската Война 1877 -1878 г. и следвоенното положение в България.
Василий Иванович Немирович-Данченко е руски писател, публицист, журналист и участник в Руско-турската война (1877-1878 г.). Той е военен кореспондент на вестник Новое время в България през Руско-турската война 1877-1878 година. Непрекъснато е сред войската. Участва в действията при Плевен, Ловеч, връх Шипка, похода на генерал Гурко към София, Шейново и др. Написва много очерци и кореспонденции, в които всестранно пресъздава картината на военните, обществено-политическите, психологическите и други аспекти на войната. Автор е на много литературни произведения и романи за войната.
След края на войната остава в Княжество България и в нова книга описва възобновяването на Българската Държава в първите години след Освобождението.
Точно на тази книга, написана след войната попаднах, После войны. Книгата е на руски език и от нея може да научите много интересни неща. За тези, които искат да се задълбочат в нея, книгата може да бъде закупена в електронен вариант на много ниска цена.
Църквата Свети Георги в село Атлари
Най-интересно за нас в книгата После войны е пасажът, където авторът говори за Църквата на село Атлари.
Църквата на село Атлари се е казвала Свети Георги и е била малка по размерите си, съставена от едно помещение.
От разказите на Динка Господинова Неделчева научих, че нашенската църква е приличала много на Потопената църква Св. Иван Рилски от село Запълня, чиито останки и днес може все още да се видят.
Църквата на село Атлари е била построена през 1871 г. Вярващи от мъжки пол, които са посещавали църквата редовно са отбелязани 65 души. По време на Руско-Турската Война, църквата ни е била разрушена до основи. Руската държава отпуска за възстановяването на нашенската църква 925 рубли.
Вижте тук какво е написал Немирович за Църквата Свети Георги в Атлари на стр. 320:
Разбира се след това църквата е била възстановена и е била такава, каквато я помнят нашите баби и дядовци, майки и бащи, до разрушаването й преди изселването на село Жребчево.
За разлика от църквата на село Запълня, която частично остава във водата и жителите й решават да не я разрушат, нашенската Атларска Църква е била разрушена, тъй като нашето село остава изцяло на дъното на язовир Жребчево.
За църквата на снимката!
Църквата, която виждате тук на снимката не е нашата Църква от Атлари, това е Църквата в Яли Абланово. Все още нямаме снимки на нашенската църква и ако някой може да предостави поне една, ще заменя тази снимка с удоволствие. Реших да ви покажа тази малка църква от едно друго село в България, от същия период на време, за който говоря тук, за да добиете някаква макар и неточна представа каква би могла да е била нашата църква.
За Църквата на село Атлари Свети Георги
По разказите на леля Динка Господинова, както вече казах, и на баща ми Петър Цонев, Атларската Църква Свети Георги е била сравнително малка по размери, съставена от едно помещение и е приличала много на тази в село Запълня. Само че нашенската църква е нямала камбана, а подобно на снимката отвън е висяло Клепало, което се намирало в непосредствена близост до църквата. Клепалото е било дълго 1 м и дебело 10 см, висяло е вързано за един дирек с арматурно желязо. По клепалото се е удряло с чук и то е издавало един много хубав, приятен и звънлив звън, подобен на камбана.
А самата църква е била направена от чист камък. От източната страна на църквата се е намирал олтарът, а входа на църквата е бил от южната страна. Вътре в църквата е имало столове.
Какво е Клепало?
Клепалото представлява дълга летва с широчина 10-15 см, която е стеснена в средата, за да може да се държи така, че двата ѝ края да вибрират свободно когато бъдат ударени. Много от клепалата имат отвори в двата си края. Нашенското Клепало е било метално и е ехтяло надалеч.
В книгата После Войны на Немирович ще намерите информация и за всички останали църкви в района ни, а и в останалата част на България, както и много друга ценна информация.
Факта, че всички църкви в района ни, а и не само, са били разрушени / опожарени по време на Руско-Турската Война, ме навежда на мисълта, че същото се е случило и с всички възможни документи от онзи период и периода преди войната. Църквата все пак е била и просветно средище, а унищожиш ли нея, унищожаваш и всичко в нея. Ето защо много документи безвъзвратно са били загубени и трябва да сме благодарни и на малкото съхранило се от онова далечно време.
Макар и малко това, на което попаднах, все пак е нещо ценно за нашето село. Възможно е да има и много други документи от онзи далечен период и ако някой някога попадне на подобни документи или книги, където се споменава за нашето село Атлари - Жребчево, нека да ми пише ТУК за да обогатим историята на селото ни!
~ Мими